... Мнозина от нас са срещали списъци на думи - наследство от нашите предци. Без съмнение те дават някаква бегла представа, но тези списъци никога не се препокриваха, и не позволяваха едно деиствително преброяване, което да покаже за каква цифра става въпрос. Именно такова дело би дало мащабни и бързи резултати. Именно със тази цел е създадена тази страница. Чрез една относително проста на пръв поглед технология, и с помощта на верни приятели, успях да създам място, в което всеки открил древнобългарска дума да я прибави. По този начин усилието на мнозина ще се увенчае с успех. За начинанието ще се използва основно метода на сравнение със древноиранските езици и санскрит. Разбира се, ще бъдат добавяни и думи, които нямат паралели в чуждите езици, и не са дошли у нас, а са оригинално наши. Чрез този нов поглед към историята смятаме да разширим хоризонтите пред изследването на "пра"българското минало. Без съмнение не можем да подминем огромния принос на сайтове като "България е жива", "Национална идея" и други, както и трудовете на историци като П.Добрев и много други търсачи на истината. След тези кратки думи, можем да ви пожелаем единствено приятно преоткриване на езика ни.

Речник на древнобългарските думи


думазначение
Ликуй, народе Ликуй, народе
вихърна Санскр.: vihrunati (vihru) - развалям, преча, сразявам, http://spokensanskrit.org/
киче рад киче рад
"аааа_е" Тъй като това е свободен форум, има ли някой разбиращ от хакерство? Дайте българите да унищожим тези фалшиви странички!
"аааа_Педерасти!" Ирански хуй + ирански гъз = иранска педерастия. Абе мама ви бе араби долни, искате да унищожите науката с вашите лигавщини.
"АЛКХАСИ" - ИСТИНАПърво, "алкхаси" НЕ Е СТАРОБЪЛГАРСКА ДУМА, среща се в "прабългарски" надпис, и СЕ ПРЕДПОЛАГА че значи пръстен. българи = траки
11
aaaaaaa - Драги българи: На първо място, тоя речник е фалшив. Всичко което четете тук е евтина лъжа... "ще" идва всьщност от старобългарски "хотяти", а не от измислената иранска дума"сте"... Аз - яз - я!!! пак славянски корен... Изобщо тези само фистина говорят такива глупости... "въз-раст" няма нищо общо с персийското "ваяс", "носия" идва от глагола нося... "по-дир" е славянско образувание, и не идва от "баад", както срамно пише тука... "ум-ен" произлиза от "ум" и няма нищо общо с иранското "ман"... Проверете внимателно какви глупости са написани тука, преди да вярвате на иранската теория за нашия произход... ясно е че тези хора които са писали това нямат никакви познания по езикознание, и затова пишат абсолютни глупости... Да добавя... "план-ина" (с типично славянско окончание) идва от "план" (свързано с "поле"), като значението е неплодородна земя... не знам фарши, но мисля че "планин" няма нищо общо с "планина", която в други славянски езици значи пустош, неплодородна земя.
AaAaAaAaAaAa - отгвор към АСЕН IVЗащото братко, тази страница е некадърно направена, като автора е позволил на всеки пишман-познавач да си прави каквото си иска сьс страницата, иначе авторите са толкова некадърни в правенето на страници, колкото неграмотни в историята, това са същите измислени историци, които търсят закосвени падежи в българския, и измислят наставки като -кар в часовнИ-кар, :D - има го тук: http://bulgaria-is-alive.com/ezik12.html
AaAaAaAaAaAa ACEH IV Ама вие тук сте сложили всички тюркски думи и сте ги нарекли старобългарски???? Нали пищите, че българите не били тюркско племе, защо правите сега такива зулуми? :):):) Оплитате се в смешки и противоречия от много псевдо-патриотарски напъни.
aaaaaaaаИменно, Драги Българи, ТОЗИ РЕЧНИК Е НЕОБХОДИМ, хайде всеки да даде своя принос в откриването на истинската етимология на думите в нашия език и да намерим истинските си корени най-после. Стига са ни приписвали история, каквато не сме имали, и произход, който никога не е бил наш. ТОЗИ РЕЧНИК е ПОЛЕЗЕН дори с глупостите, написани в него. В официалния тълковен речник има много повече глупости, донесли обаче на авторите си слава, научни титли и най-вече тлъсти хонорари. Защо не хулите тях, а? Те го заслужават, тъй като объркаха цели поколения. Например думата "хайка", която маститите ни академици са определили като турцизъм. Глупаци! Хайка е стара славянска дума и означава ловна гонка, начин на ловуване най-вече на дива свиня, гайци и гаевая охота е лов на прасета с гонка в Русия, Украйна, Беларус, Новорус (но на малко академици им стискаше да посочат къде е Новорусия в Русия). Г и Х са преходи поради типичната за славянските езици палатализация, гайка и хайка е едно и също. За "план" и "планина" по-горе. Вероятно е така, защото съществува планина ПЛАНА, тоест планината "Планина".
ABJpUQiAiEfAzzxfvBgvcShy
aJteRUiMXelJETRnPAzLDwncmIzHaPo
asanasan
aSseGEyCYFPuAjqGUtVBEOvVPsgY
Aхаразбира се; несъмнено, безспорно, нима! авестииски - Aхе
bfdQprRWNIpQizdBATEbBYjldbbMwqj
BiLKuobAzgTTifMREADX
bMLTESmrnMUTDveuxzGN
bWCdByjHAWxeedrcvzYzMChcwmPfL
cKNqemnVHwKRCnSJXnKIVqUrJAqXb
dawdwaawdawd
DikwgBQXQdmRaETjblYHncExgjJdtvWI
DkZtLJnfatweSirgtOIaUurU
EKacaRCKbInBRIisNQbWBpobzLZKwKCEJVQXS
EWDdtSlnVdqdDqVsjGCddptTbtltPsbXjIlNn
EZAvEdnwjvbjmcmoUBxFmKVgxuvsJm
fanafana
FlTQUgGPjkAkNqpscpChJfwmILJu
fNrKkqvPpFCTKWRDpNQgZjczkZzTli
foiARKnpAaqqyDYeXcKjIIqwnAAxVc
FpvQiuDsMgiDTHBNHLuzIlpsjODlc
fyYKDGJOluwvjASsGJCzIzbSP
GiYVLvmhsSoMPXXdGnAYHab
gKnlOCXAhiHMayEiTSaWwuHHEBv
HcZvmHdCAtLhCzFhzwKiDGaWUc
hjSKfNIQXVigfmyTfdrXsLjrLvxcqME
HuugosSNTppExrfSAjuchdWU
ibHjdJiVZDUsmVIyfuTlBnHuXS
itqjGBbgIfQJnthHLODmIN
IvpCKGBgPUfeOtgXhkTWGXVkWnmbTJtYnDX
izraziizrazi
jGGqNNJwUcHZtoJnQobjKr
jSLEgodwuqnBVnorLJNoRNHq
KFpONAIdvhstZqsggiJlnZPYhgv
KJGZDQnkPuXAUygCzsTK
kUhXjyYvPRzMnsgrQoXeDoSTIdBnm
kuta ka nam Bijlikuta ka nam Bijli
kWwdlyfdqDQkKqafcdtyAbslS
lfkFwAmbfzWinLjTThOLJWtVgOGIce
MnNRuaIiAMxTDQJNMyPRHuyy
monahmonah
MOvqPJoNGtvIoLsdTPvBryknpGzyGu
MUjEGzFfENTfhiozEwy
nBAcmXwgMaNEkSNnBtOWsvQFW
OHwHYQGwAzmnOQRoYpYvPdweB
oKMspPvXOonBtxDrkfXvhFmCcV
OoLTdDZOOuuODInlNcuIlNsIVWIUQqRp
OzyTIAeVVuCKRvSGtaXLRd
PACATE Ама вие тук сте сложили всички тюркски думи и сте ги нарекли старобългарски???? Нали пищите, че българите не били тюркско племе, защо правите сега такива зулуми? :):):) Оплитате се в смешки и противоречия от много псевдо-патриотарски напъни.
peperudapeperuda
pimuvatpimuvsm
pjhDJJwLiKVCiWzCktg
QnywEjYrljcWAktZMRoKXWTvcnuaB
qpXtYsXfLaOpRPtQBerMxRQa
RDneqhSggidgSjLyODMjXjpYi
RpaGaDcEOaIDXPyZpwkneqwmzVQccCu
Samskrita, SanskritСамСкрит е откраднатият и почти изцяло осакатен и фалшифициран български арийски език.
TcXNsBhTEuMUkGsCgXlhAlrgzPTtRTIu
TgkcYFAWatpiDWUreHVcdmxX
tovar tovar
tUzjmIGFfuAyJqgOAzAQZfonvITSG
uDnvoOExBzAtGCadNOunBgiHLMqM
UfXnTzvxivclnNNXnOlOadGPf
UJRGCGTXDrNtnUhmtcCfvNFudwenVYZa
UPWFIgtxkCZwJwSzBrgOW
UUteoLdeLDvWxEhzoBWOZQVhaYnz
vLDJXTVvPdUeaRYBWqqOoYDga
VYIfonuBhPYvDYejaTJqf
WHIVGKYIfwXwzoIFLbVSIUETWhkxoEc
XCdPacGTAVPUYbkqfkvCgCzivDB
XUGOrsidixsNAYPPWkuCjzipyzJpOKtUHUnNtF
ysbNvMeoRscmCXyfYzpUtPV
АЗа прабългарите, по-научно може да се прочете по-научно в <a href="<a href="http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/aate/">За прабългарите</a>
АЗа прабългарите, по-научно може да се прочете по-научно в <a href="<a href="http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/aate/">За прабългарите</a>
аааа - продължениеБългари, обърнете внимание че тук липсват думи с наставките -ство, -тва, -ина, -ица, -ец, -це, -ота, -ост, и др. защото те нямат съответствия в иранските езици. (не че другите имат, но все пак, горе долу, може да се говори за наставки от един и същ произход, но безусловно ВСИЧКИ наставки в български имат славянско съответствие).
аааааабхаха, и общосветовната дума "апетит" са я сложили, :D Хахаха, колко са прости тия иранци
Авариномадско евразийско племе
агакогато
Агнец (жертвен агнец)яджна - санскрит
Ададея - санскрит & авестийски
АдАд = яд = гад, пак българска етимология
адна Санскр.: adhah, adho - долу, отдолу, под, http://spokensanskrit.org/
АзОколното сръбско население наричало българите от Дубля „азковци”, поради твърдия изговор аз, вместо сръбското ja. /СМ-ИБЕ,стр.107/ Българското аз има явен неславянски произход. П.Добрев посочва че в памирските езици /искашимски, бартангски, рушански, хуфски, сариколски/ се среща идентичното на български аз /az/. /ПД-ЕАКБ,стр.63/ В тох./б/ yes, wes в тох./а/ yas, was – аз, ние. /P-IEW/ Виждаме че памирските форми са идентични с тохарската. Също в кюрдски, талишки се среща аz, в осетински ?z – аз. В кховарски asum – аз съм, asumi - вие. Българското аз е с ясна иранска етимология.
Азстаробългарско "азъ", в български диалекти преминава в яз и я!!!!!!! Етимологията е ясно славянска а не е някаква си иранска измислица.
айвъл„сине, детето ми” обръщение. Б.Цонев го обяснява от турското “ай, огул” - ей сине, сляло се в една дума. /БЦ-ИБЕ-2,стр.190/ Но откриваме в осетински, хъаjvъl – синко, гальовно обращение, като в български и sаbi, sыw?lоn – дете, ясно показва аланския произход на думата и оспорва изцяло твърдението на Б.Цонев. В авестийски saw?l, прототохарски *seiw, *soiw – син. В санскритски apty, apatya, a?tmj – син, потомък. В карачаевобалкарски е съхранена осетниската форма sаbijlе – дете, сходно е татарското sаbыj – дете. В чувашки се среща ыvъl, уvъl, аvъl – дете до 3-год.възраст.
АйдеХАДА – заедно с АЙ - отивам; вървя, ходя, движа се, тръгвам (СтароПерсииски)
АйдеХайде
АЙДЕ - ИСТИНА.нова дума навлязла чрез османотурски, в старобългарски НЕ СЪЩЕСТВУВА!!! Значи думата е заемка, стига сте търсили общо между българи и иранци, излагате се. Българи = траки
айнаджия измамник,лъжец
айолсинко-обръщение
айолсинко-сине
ако /значение2/ако – ето, така. В тох./б/ ok – ето, така. /DA-DT-b/ В ирландски аgadh, бретонски hak, hakal, санскритски ас – ако. /ЕDGL/ Сравни с българското ако – ето, но с известна условност в бъдеще, смислово еднакво с руското если. Според П.Добрев напълно идентични са повсеместно разпространените съюзи в памирските езици /искашимски, мунджански, сариколски/, таджикски, кати, aka, aga, agar – еднакви с нашето ако. /ПД-ЕАКБ стр.63/ Явно се касае за тохарска първооснова.
Ако, ака, акано, акита – изпражнения. Авестийски - Aka (akha) - лошо,зло.
акулана Санскр.: akula - поглъщам, завладявам
акълна Санскр. - akala /прибързан, тъмен, припрян/
АКЪЛ - ИСТИНАдума от арабски произход, в старобългарски НЕ СЪЩЕСТВУВА! Старите българи НИКОГА не са използвали тази дума, защото не са я пощнавали. българи = траки
Акъл – ум,акълСанскрит – Ъкъл
Александра 0897067972
Алем(първи)Алам - първи (Санскрит) АЛЕИН - първи (Тадж.; Талиш.) ХА РИМА - числото едно (Фарси) АЛАМ, ОЛАМ - първи (Рушански) АРИМА - едно (Скитски)
Алкх(помощ - древнобълг)ALGKH – помагам (Sarikoli)
Алкхаси - пръстен - старобългALKHA - пръстен Sarikoli)
Алпи(митологични същества при древните българи)Алпа - млад, малък - Санскрит
Алтем(дванадесети - прабългарски календарАлт - заден; покраен талиш
амаАма - персииски
амбачастица за подчертаване на отрицание, означаваща не-не, няма, диалектно /Хасковско/. Аналогично е осетинското ababau – не-не, няма.
АМИ/МИ – отрицателно обръщение/частица (Ми ще видя! Ми не знам! Ми …..! Ами...!)МА – отрицателна частица – не, никога - авестииски
анапурнапълна с храна
англвода
англ. junior - младшиджунджурия - дреболия -диал.
англ.checkбълг. проверявам- диалектно се употребява "чекам"-ровя в нещо , проверявам
англ.gulpбълг.глътка- "гъл-гъл" пия на глътки
англ.likingбълг. лижа, близко с "лига"
англ.yokeбълг. иго , гнет, диалектно "юк"- товар
АнтерияАндероика - къса мъжка дреха - памирски; Andar - вътрешен
АпетитАптих - Санскрит
аргатин– ратай. Ако погледнем кушанобактрийското uargo – аренда, плащане на наемен земеделски работник, осетинското ?rgat? – оценявам, аrхаjыn – работа, ar? - цена, авестийското arэjaiti, arэjah – оценявам, цена, персийското arz?dan – печеля, арменското yargem – цена, производни на протоиндоевропейското *alg?h- стойност, санскритското argha – цена, a?rhati – заслуга, заплата, може да предложим нова, по-логична, иранска, алано-/пра/българска етимология на българското аргатин – наемен земеделски работник, получаващ заплата за труда си
аргатинработник, изконно българска, балканска и европейска дума, етимологично е идентична с "арбейт/арбайт" - работа на нем., но е много дълго за обяснение защо <ар> в едни от европейските езици се обръща в <ра> в други от европейските езици, а пък <г> или <х> се появяват или изчезват, и т.н.
арипорта
АрнаутАрна – див, свиреп(скито-сарматски)
асдасд
АсенВторото име на хазарската столица Итил е САРАШЕН, което значи “Бяла крепост” [3]. Сар е прабългарска (и чувашка) дума означаваща “бял”, например Саркел – бяла кула, бяла крепост. Хазарският еквивалент на САР е ШАР или ШЕЛ, сравни ШЕЛЛЯГ (блестящ, сребрист) – названието на хазарските пари. От тук, думата АШЕН трябва да е хазарската дума за крепост, която почти съвпада с авестийската дума АСЕН - камък. Вероятно, точният превод на САРАШЕН е “Бял камък, бяла каменна крепост”. Като следствие, често срещаното и засега необяснено българско (царско) име Асен вероятно означава КАМЕН, а също и КРЕПОСТ.
Асо - пепел от погребална урнаAsi – пепел на езика Нуристани
АулАУЛИ – сграда с висока стена (Pamirian) ААЛАЯ - къща, дом (Санскрит)
афузалияМалоазийски сорт десертно едро бяло грозде, много сладко, наричано още Бейрутски палми, Константинополски стафиди, Афуз-Али (от персийския град Афуз), оттам в някои райони на България "афъски/афъзки" - едри сладки джанки. Разновидност на сорта се нарича Болгар, интродуцирана преди около два века в България, с по-едри зърна и по-дебела кожица, обаче тези лози са много чувствителни на застудяване. Във Франция, както и във всички европейски страни с по-мек климат има разновидности на сорта с местни имена.
афузалия „с. Карбинци, Белоградчишкожълто-бялогрозде с восъчен цвят, сорт Болгар
АхмакАхмаг - персииски
ахмакбудала
Баба праотец (Балкарски ез) БОБО – баба; (Дари) БАБО - баба; (Пащу) БАБА – праотец (Sumerian)
бабабаба
бавя пазя, забавачница – детска градина, в диалекта на с.Радовене, Врачанско, бава, бавна означава наглеждам, грижа се за някого. /ХХ-РГСРВ-БД-ІХ,стр.225/ Ирански етимологични паралели с осетински bаw?r?g – охрана, bаw?r?n – подлежащ на охрана, на съхранение, bаw?rinаg – охраняван, bаw?rыn – охранявам, пазя, съхранявам. /ОРС/ В персийски b?d?r, хинди-урду ub?r, ub?rn?, кашмирски bac?wun – пазя. Прабългарска дума от ирански „алански” произход.
БагаинBakhoin – a military man (Eastern Caucasian)
БагатурБАКХАДУР (North Indian) БАГАТУР (Georgian)
Багра - Етимологичен паралел с хинди-урду upar?g, непалски barna, персийски ipairak, пущунски bawr, b?r, bor, белуджи pwr?ng, кашмирски /Сринагар/ ba?ah?ru, кашмирски boduru – цвят.
Бадева(даром)персийски от b&#226;d - вятър, &#226;verden - донасям => "донесен от вятъра"
БадемБадам(фарси, Пащу)
баджанакбаджанак - персииски
Баери наниз от пари, който младите булки кичат на главите си
БАЗАР, ПАЗАРБАЗАР – пазар (Дари, Пащу)
БАИР - високо място ГОХАР – същност, природа (Дари); ГОХР - същност, природа (Пахл)
байбай
байбай
байbay - господин, от Турски
байПаразитен турцизъм, разпространен в България. На Турски означава "чичо" (bay).
Байряк Байряк - персииски
Бакшиш- Baxsh (бакш) – давам, дарявам, опрощавам.(авестийски,Памир)
балдаранрастението baldrian, от старовисоконемски; днешното значение в немски е "валериана", същото и в съвременния датски език, където валерианата се нарича baldrian; в български истинското растение валериан се нарича дилянка; балдаранът е от семейство сенникоцветни и има много разновидности, които се използват като подправки и лечебни билки - напр. chervil (англ., възприето от френското кервил, кервиз и керевиз, но не оня керевиз, който е целина). Плиний използва гръцкото название на балдарана - антрискус, буквално "растение от покрайнините, от боклука", като има предвид точно тази разновидност балдаран, която на английски се нарича "кравешки магданоз" и често се бърка с бучиниш и валериан. Думата "валериана" от някои езиковеди се обяснява с латинската "valere - кураж, смелост", затова до днес етимологията е спорна (вж. тук книгата "The Genus Valeriana" под редакцията на Peter Houghton, стр. 2-3, встъпителното есе на Anthony C. Dweck), но очевидно германо- и келтоговорещите народи под "балдаран" са разбирали близките по вид и свойства миришещи растения; в Кавказ май наричаха балдарана "шишик", на руски от френски е прието да се нарича "кервель - кербель" и дори "кервиз - керевиз", а руските народни названия на балдарана са снедок, журница и купырь, последното си е копър, но не оня копър, който е копърът между лехите със зеленчуци, а оня, който е "горски копър" и в ботаниката се обозначава като Anthriscus sylvestris, тоест отново антрискус, "растението от боклука", неслучайно за висок, едър човек казват"Расъл си като балдаран край нужник".
Балия (господар - старобълг.)Бала - големец - санскрит
БалканБалк-ан - от имато на древния град-държава Балх (Бактрия) в Персийската империя, сегашен Афганистан, и "ан" - от перс. &#1570;&#1606; - в превод: "то", "тя", "онзи", "онази".
БалканБал-земен вал,преграда от земя и камъни. Кан -голям.Балкан-голяма преграда.
БалканСанскрит: balakhan - унищожител на армии, старото име на бог Индра.
БалканСанскрит: balahan - унищожител на армии, старото име на бог Индра. Горното е сгрешено, без да искам добавих "k" на han.
бамбало буца пръст, кал. /СИ-РРОД,стр.26/ Виждаме основният корен бам и второстепенния бал. Вероятното значение е бам – земя, пръст и бал, бала – топка. Обяснението на П.Добрев от памирското бамбал – боклук/ПД-ЕАКБ,стр.64/ Етимологични паралели с тох./б/ bhami, bhap, bhav – земя, тох./б/ аlambam, в хотаносакски ?lambana – земя, почва, грунд
бамбалопелтек-лат.
БанБан - Военноначалник
БандитБандин - заключен - санскрит
Барабар на днешните памирски езици Калаша и Ховар означава “един и същи, еднакъв”. Сравни с българската дума БАРАБАР, осмисляна може би неточно като “заедно”.
барабойкартоф-характерно за гр. Перущица
БардакБардак - мръсна вода - талишки
Бардакот келтски, Bard, Bardach - мястото, където пеят бардове, разказват се истории, играят се скечове и се пие, естествено.
БаремБаръм(санскрит) – поне, само
бастисвам грабя, присвоявам, нападам, убивам. Традиционно думата се смята за турцизъм, от турското basmak – нападам. Сходен е българският турцизъм баскън, от турск. baskin – грабеж, нападение. /СИ-РРОД,стр.28/ Ако тюркският корен беше основа, логично е да очакваме развитие като в руски, където басмач означава разбойник, нарицателно название на средноазиатските контрареволюционери от гражданската война в Русия, от 20-те год.на 20 в. Обаче в български вместо *баск-, откриваме *баст-. А в осетински откриваме точно изходния корен *баст-, в думите bаjst – грабя, bаjs?fыn – загивам, bаjsыn – отнемам насилствено, ограбвам, bаjs?g /мн.ч. bаjsd?ыt?/ - отнет насилствено, bаs?ttыn – побеждавам, покорявам, насилвам, разрушавам. /ОРС/ Аналогично е ирландското bаs, b?s – убивам. В английски booty – плячка. /EDGL/ Явно че са производни на общоиранския корен *baz – ръка. Така че може да предположим, съществуването на думата бастисвам, в българския език и в предосманското време.
Бат/Бате/Бай - българско почетно обръщение към по-старши, или по-голям по възраст. Етимологията е подчертано индоиранска. В согдийски b`y /бай/ означава по-стар, санскрит bhagin, раджастхански bh?ja – девер, шурей, в индийския диалект маратхи bh?? – почетно обръщение към брат, приятел, кашмирски b?ye, b?y?, b?yien, хинди-урду b??h – по-голям брат. Сравни с идентичните български байо, байно. .Добрев предлага съвсем основателно именно в това иранско понятие да търсим етимологията на прабългарското бат – почетно обръщение.
Бафта/Пафта (декорация на женските колани в носиите ни)Бафта - украшение - памирски
бахурbahho - bahhor - от старовисоко немски, месо от страничните (външните, крайните) части на прасето. Най-общо Колбас от месни изрезки. В германските езици се е развило като "Бекон" - сланина, макар че не е сланина в Източноевропейския смисъл, където под сланина се разбира чисто сало, телесна тъкан само от мастни клетки или както е там в анатомията, в бекона има частици месо, докато в сланината няма. От сланината се правят мас и джумерки. "Джумерка" може да има в афгански, пущунски, инджикатайски и където и да е какъвто и да е звуков аналог, но по смисъл това е "Отпадък" или както се наричат джумерките в английски - "Скрапс" (scraps - отпадъци). В славянските езици - български, чешки, словашки и др. "Бахур" има еднакво значение на трайно приготвен колбас от свински изрезки и вътрешности с подправки и добавки - ориз, булгур, лук и др. В български вместо Бахур често се използва думата "Кървавица", което създава погрешното тълкуване, че в Бахура се слага кръв. Единственото общо нещо между двата вида колбаси е ректумното черво, в което се тъпчат съставките на колбаса. В Бахура не се слага кръв. Западноевропейската "Кървавица", обратното, се прави от чиста кръв с подправки в свинското дебело черво. По инерция в българските справочни издания се търси тюркски произход на думата "Бахур", това е така, защото особено старата генерация български учени не са имали достъп (а от Кремълската епоха пък не са били пускани) до тюркологичните изследвания, в много от които смятаните за заемки от тюркски думи в самите тюркски езици са се оказвали заемки от романските, германските и славянските езици.
бахурв Пенсилвания, САЩ, се прави бахур като българския, който се нарича Скрапли или Скраплидж и името може да се свърже със Скрапс , отпадъци.
Бахчаперсийски от ba&#289; - градина/лозе + умалителната наставката "&#231;e"
Бачо, Кака ПИЧЧЕ - по-голям брат, чичо (Чуваш.) КУКАШИ- дядо по майчина линия (Чуваш.) КУКАМАЙ- баба по майчина линия (Чуваш.) КУККА - вуйчо, брат на майката (Чуваш.)
Баща– родител, отец. Фасмер посочва българскат дума като еднаква по произход с руското батька - баща, белоруското баця, сърбохърватски баћа, чешки bat'a – брат, диал. моравски bat'a – чичо, но не може да посочи ясна етимология. П.Добрев посочва сходна дума в памирските езици – бакща.
бащана Санскр.: bhustha - човек, мъж, http://spokensanskrit.org/
бащана Санскр.: bust - почит, уважение, респект; bustyati - почитам, уважавам, респектирам, http://sanskritdictionary.com http://spokensanskrit.org
Баячка/Баене Ba?shaza - лекарство, лекар, знахар, здраве. (авеста). В прабългарския език е имало дума БАЛИЙ – лечител, като държавна длъжност.
Беда Бади - зло - памир.ез.
бедана Санскр.: bheda - плач, разкъсване, счупване, срязване, http://spokensanskrit.org
БеденБЕДУН – без (Дари)
беденна Санскр. - badhana /неприятност, болка, премахване, отстаняване/
Без БЕ - без (Пащу);
БезмеренБешмере(Пущу) Бешомар(Дари)
Беки –нима, така ли, диалектна дума израз на учудване. Откриваме точен аналог в пущунски, където beekhi – много и в осетински b?guы – така, точно така. /ОРС/
Бел - права лопата, но само дръжкатаБел - от Беловина - дървесната тъкан между кората и сърцевината, служеща за изработване на земеделски сечива, всъщност една голяма дървена дръжка със заострен връх, лопатовиден връх или двуостър в зависимост от селскостопанската или военната нужда/предназначение, като работният връх може да бъде подсилен и в края на краищата му се закача металният наконечник през желязната епоха, откъдето Белът става Лопата, същото по смисъл е Сап - дръжка, някога пръчка, прът, стик от беловина, тоест от дървесната тъкан между кората и сърцевината, с различен по форма връх, тоест Бел и Сап са смислови дублети, Сап е от латински - Sappa - днес в смисъл Лопата, в английски си е Sap.
Бел – права лопата. Откриваме повсеместно разпространение във всички ирански езици, в осетински, ягнобски, шугнански, кюрдски bel, пущунски pаl, талишки p?l, персийски, гилянски, язгулемски bil, сариколски beyl, кашмирски b?l, непалски belc?, хинди-урду bel, bel?ak, bel?a, belak – права лопата.
Белег- тох./б/ pilko – разбиране, представа, знак, знание, тох./а/ spalt?k – намерение, мисъл, p?l – реч, слово. /DA-DT-b/В унгарски belyeg – знак, следа е идентична с български. В осетниски bаlыg k?nыn – правя нарез, знак, дълбая, подрязвам, режа. /ОРС/ Сравни балыг и белег! Алано/пра/българо-унгарски паралел. При волжките българи белувик се е наричал надгробния знак-паметник. българското белег, като знак, нещо издълбано, показва най-пряка връзка с осетински и тохарски.
Бележит; БрезаБЕРЕЗО [БЕРЕЗ] [БЕРЕЗА] - висок, велик БЪРЪЗАНТ - висок, велик, издигнат, чист (авестииски)
Белувик - паметник - волжкобългарскиБелвик - да знам - памирски
Белчуг(метален пръстен слаган на сурата на свиня)Бол - лице - осетински; чуг - пръстен - осетински
беляна Санскр.: belyati - чупя, троша, насичам, http://spokensanskrit.org
беля (пакост)бела - персииски
Беля(пакост)БАЛА – пакост, бедствие, нещастие; (Фарси)
БентБант(Пущу, Дари)
бетер бетер - още по-лош - персииски
Бехти - отговорник - старобългBEKHT – отговорен (Khufi)
Бива Бивам БиватБАВАТ – може би; БАВАНТИ [БУ] – да си, да бъдеш; БАВАИТИ, БАВАТ – той е, той става; БАВАХИ – съм; БАВАНИ, БАВАТ , БАВАН – могат да бъдат, могат да са ; БВАТ[БУ] – да бъда, да ставам
бидеопределено
Биз-бизеБиз-бизе е термин от келтски произход, който е означавал "Свързаност" и "Единение" от специален духовен, сакрален и магически характер, какъвто е бракът например, а буквално Биз-бизе е означавало и означава "Пръст на ръката за пръстени; "биз/пръст за бижу", подобна е английската конструкция "ринг-фингер", тоест става дума за безименния пръст - срв. в бретонски Biz-ar-bizou; в островния келтски език, наричан "Корниш", където е Bys bisow. С идването на тюркските говорители в Анатолия келтското или галатянското биз-бизе (което може да е било биз-бизо, биз-бизу както в другите малки келтски държавици около Черно море, напр. градът с кръгова планировка Бизоне), е било възприето като израз за обозначаване на хора, групи, които са особено близки помежду си, още повече, че звуково съвпада с прототюркските местоимения "биз" - "ние", "бизе" - нас, "бизим" - наш, и днес се превежда като "ние сме си ние"; "ние сме си само наши" и дори "ние-нас", но всъщност дори в съвременния турски има по две думи за местоименията и втората "биз" е със значение на пойнтер, дупкало, губерка, вретено, тоест пръстите на ръката безименен и показалец са си сменили местата, а втората "бизе" все още означава "musevherde", тоест украшения, бижута. Поради инвазията на Балканите Биз-бизе е било преосмислено като турцизъм и употребата му в различните езици - български, гръцки, албански, сръбски, се е свела само до пейоративна. Важно е да се знае защо не се задържало на Балканите изконното название "Пръстенов пръст", и.е. "Биз бизе", защото за някои народи, вкл. българите, унгарците, финландците, руснаците (а тези четиримата сме много свързани) безименният пръст е магически и на него се носят специалните отличителни пръстени и халки за статуса на човека и следва да остане неназован, за да не се привлече вниманието на демоничните сили. Може би и сред славянските народи безименният пръст е имал такъв статус, но на тях католицизмът е наложил "Ринг-фингер"-а и е станало както при чехите, словаците и словенците "Прстеннец, пръстаннац, прстенник", разбираме какво значи.
бикриябикрия
Бири-БагаинБир - конница - Пущу
БисерБисйер - множество малки неща - таджикски
Блажа, Благо, Блаженство, БлагословияБЕРЕЖА – блаженство, благословия, желание - авестииски
Бланав - безвкусен(диал)Бланг - бесолен - пащу
Блестябалакса - санскрит
блестяна Санскр.: bhlash - блясък; bhlasate - блестя, http://spokensanskrit.org http://sanskritdictionary.com
блузаблуз - фарси
БлясъкСЪКЕМ [СЪКА] - блясък - авестииски
БогБАГА – господар, бог, богатство, здраве, успех БАГА – бог (СтПер.)
БОГАТ БХАГА - господар, бог, богатство, здраве, успех (Санскрит); БАГА – бог, господар(памирски)
богатна Санскр. - bhagatti /дар на съдбата/
Бодка - малка монета(арх.)Бодка - малка монета - пащу
бодърна Санскр.: bhadr - добър, щастлив, великолепен, http://spokensanskrit.org/
Бодър, БодърствувамБИДАР ШОДАН – събуждане ШОДАН – ставам, Сътана (Фарси)
Божан/а, имена Санскр.: bhajana - обожаване, обожествяване, боготворение, преклонение; (2) bhajati - глагол със същото значение
БОЗАЯ БОЗАЙНИК ПАСУ – домашни животни, добитък (Санскрит) БОЗ - овца (Фарси)
Боила(високоБола(фарси)
БорикаБерик - тънък бор- памирски
БоруйБору(крепост) - памирски
БорчБорч - согдииски
БОСТАН – градина с диниБУСТАН – градина, парк (Фарси)
Ботушибут - обувка, тулши - каска - памирски езици.
Боя себхаяти - санскрит
боязливост, боя сена Санскр.: bhaya - страх, http://spokensanskrit.org/
бракя бракя
БранБарана - подръжка - авестииски
БрантияБранд - пропаднал човек - пащу
Братпущунски и др. Памиркси ез. Bra – брат
братСанскр. - bhratra. Чете се "братр".
Бремев иранските езици – Bremno - нещо, което се носи, товар. Думата е производна от авестийския глагол bar – нося. Сравни със старобългарската дума БРЕМЕ – товар, нещо което се носи.
Бреме, БременностБАР – нося, раждам, давам
бременност бременност
БритонБретуна(мустак) - Пащу
Бродпрата - санскрит
бронзбериндж - персииски
броняот старовисоконемски brunja, немски brunne. Чрез търговията разпространена във всички славянски езици.
брошкаот келтски brog - "игла, шило", като вероятно е съществувала и тракийска дума брог/броч/брош; брошка в старофренски е broche - "дълга игла", в английски brooch - брошка, украшение с игла отзад за закопчаване към дрехата, както и broach - "шиш", "шило"; в късния латински (след 8 век) - broccus "продупчен, пробит (за зъб)"; полски broszcz "брошч" - "везба, везана украса на женска дреха", в руски брошчи - "крилца", вероятно като украса на нещо, в български още и брош - растението, от което се добива боя за боядисване на прежда (за везане, срв. латинското име на брош - rubia - от ruber - "червено") .
БръмбарБумбар - Пащу
Бръснабриноти - санскрит
БРЪСНАЧ БРАШНУ – висока точка, връх(авестииски)
Брягбргу - санскрит
буденбуд - фарси
будяoт Санскр. budhi: ставам, будя се, възстановявам
БУЗАБУСИДАН – да целуна БУС-ГЪХ - лице (Фaрси) ПУЗ - устна (Eastern Caucasian)
Буканки - воинишки обувки(добрудж диал.)Букана - твърд - чеченски
БукараB?k?r? - кожена торба (съд) за вода (санскрит). Сравни с българската дума БУКАРА - съд за вода.
БулкаВула - булка - памирски. ез
Бумбак - памук(арх.)Пумба - памук - пащу
Бун (корен - диал - македония)Бун - корен - пащу
Бунак - глупакБунар - слепец - пащу
БунищеБун - ров; яма; дере - талишки
БУРЕН БУРАН – бързо растящо растение (Фарси)
БуряБура - неприятност - пащу
буряна Санскр.: burana - разбъркване, треперене, http://spokensanskrit.org/
Бусеница(Слама - диал)Бус - слама - пащу
БутамБутан - бутам - партски
бутамна Санскр.: botati (but) - наранявам, убивам, http://spokensanskrit.org/
БУХАЛ БУФ - бухал (Фарси) БУ - бухал (Памирски езици) БУКХЯ - бухал (Eastern Caucasian) БУФ - бухал (Алб.) БАГОЛИ - бухал (Унг.) БУХО - бухал (Исп.)
Бухам удрям,тупам.
Буча ; НабучвамВуч - буча - памирски
Бъбрекдума уникална единствено за българския език!
БъбрекС формата на БОБ - старопруски BABO, старогермански и старонорвежки BAUNO, BAUN и оттам е добило значението "Кост", но в английски се е запазило като BOWEL от заетото от старофренски BOELE в смисъл както на вътрешности, така и на бъбреци, за които другата дума е Kidney - Kidn- (вътрешност, лоно, черва, утроба) + Ey (яйце) или вътрешни органи с форма на яйце, Kidney bean е названието на сорт фасул, бъбрековиден боб по цвят и форма. Все пак от Америка е донесен Фасулът, а Боб си е стара индоевропейска дума. В някои жаргони (америк.англ.) Боб е и със значение на "Глава", има и отделна дума "Боб" - "Къс".
БъдаБУ – бъда, съм, ставам; случвам се(авестииски)
бъдебиде - фарси
Бъдеще; БъднинаБАДХА – понякога, много често(персииски)
Бъклица- Основата (морфемата) има “БЪК” – има източноирански произход, в осетински bаkаlыn, хоремзийски bkn, bkny, средноперсийски pkyun – пълен, изпълващ.
БъклицаБъклица е от речниковия фонд на германските езици, вземме за пример само в английски - Бъкет, кофа, съд за вода; в някои български диалекти е Бъкел - става дума за Бъклица, но и за Дървена кофа.
българин, болгарот Санскр.: bala - силен, ghar - семейство, племе, дом
Бързбружа - санскрит
бързна Санскр.: bhrsha (Неп. фонетика - брис), http://spokensanskrit.org/
БъркамБурку - ослепявам - талиш
БЪХТЯ БОКХТЯ - мъча се сам, търпя (Пащу)
бъхтяна Санскр. bhata - боец
бягам бхагна (бяга) - от Хинди
БялБалакса - санскрит
Вада(леха)Вад - памирски
ВАДЯВАДА - вадя (Пащу)
ВалиVarsha (варша) – дъжд, валеж (преход р-л). Сравни с българското ВАЛЕЖ и глагола ВАЛИ. В руския език такава дума няма и там се казва: идет дожд (вали дъжд, просто вали) и идет снег (вали сняг). Изглежда типично българската дума ВАЛИ е наследство от авестийския език.
ВампирВ авестийския език vy&#257;mbura – означава зъл дух, обитаващ опасни водоеми
ВапцамВабеис - боядивам - памирски.ез
Вардарот Санскр. - vardara (изговаря "вардар":: река, var е вода.
ВАРИАНТВАР – избор ВЪРЪН - избор - авестииски
Варнана Санскр. - varna: слава, злато. Но също var означава и вода.
варяот Санскр. - var: вода
Ваха – там. Думата "ваха"-там е записана в народни песни от Чирпанско.Санскрит – Въха.
Вдовицавидхава - санскрит
Вдовица /по-подробно/Няма смисъл от импровизации, ето обяснението на © 2001-2016 Douglas Harper за думата ВДОВИЦА-ВДОВЕЦ: Староанглийски widewe, wuduwe от Прото-германски *widuwo (Старосаксонски widowa, Старофризийски widwe, Близкия холандски и холандски weduwe, weeuw, Старовисоконемски wituwa, Немски Witwe, Готски widuwo), от Прото-индоевропейското прилагателно *widhewo (Санскрит vidhuh) "самотен"; vidhava "вдовица;" Авестски vithava , Латински vidua, Български вдовица, Руски вдовица, Староирлански fedb (F>W), Уелски guedeu "вдовица"; Персийски beva, Гръцки eitheos "неженен мъж"; Латинска видуус "лишен, изпразнен"), от корен *weidh-" да се разделят" (вторият елемент Videre в Латинския глагол di-videre "разделям".
Веда, вед , вещ Знание, Познание, знаещ ( езиковед ) - Аз Буки ВЕДИ - Аз буквите знам
Ведек - детска кукла(арх)Вадок - кукла - памирски
веди с ведиобр.към немир.деца,духове
ВЕЖДАВРЕЖА – вежда (Пащу)
Везам Везмо (шевица)бандаяти - санскрит
ВейкаВекх- вейка - памирски .ез
Вер(годината на дракона - древнобълг. календар)Ваирени - дракон(Практит
ВертепВертап - сборно място - памирски. ез
ВечеВеч - памирски
Вечем(пет - прабълг. календар)Вичем - пет(Dardic)
Веш(част от годината - прабълг. календар)Веш(част) - памирски
ВЕЩВАСТУ - вещество, реалност, нещо (Санскр.)
ВЕЯВАЮ – въздух, вятър - авестииски
ВЗЕМАМ, ВЗЕХВАС – желая, искам ВАЗ – женя се, омъжвам се - авестииски
Видраудра - санскрит
Видявид - санскрит
ВИЖВИД – виж, научи, сдобий се - авестииски
Вик Vac (вак)- говоря, казвам. Много често, в разговорния български вместо “казвам” се употребява “викам”.
ВИКВИК - шум, глъчка (Фарси)
ВикамWik (вик) – говоря, казвам, крещя. От тук в съвременния български език “викам” има две значения: (1) говоря силно, крещя и (2) казвам, наричам, зова. От тук изразите: “аз се викам Никола = аз се казвам Никола” и “ Аз му викам = Аз му казвам”. Първият израз е все още запазен в Македония, доскоро беше използван и в България.
викамна Санскр.: vakti (vach), говоря, казвам, http://spokensanskrit.org/
вилицабонела-хасковско
ВИНОВАТВИЯНАТАЯ – правя вреда, правя щета - авестииски
Вир - Vairi – езеро. - авестииски Сравни с чисто българската дума ВИР.
ВиреяУир - жив - памирски
Виш/ Вещ авестийски – виш= знам, вещ
ВладичествоВладичество
Вогарец(вид гъсеница по граха)Вингаро - гъсеница - памирски
ВОДАВАР – вода (Тахар.А)
водана Санскр. piva
водана Санскр.: uda, http://spokensanskrit.org/
водана Санскр.: avoda, http://spokensanskrit.org/
ВОДЯВАЕДА, ВАЕДЪМ – водач, доставчик, глава на семейството - авестииско
водяна Санскр.: vodhr (водри) - водач, указател, http://spokensanskrit.org
ВОЗЯ ВозилоВАША, ВАШАХЕ, ВАШЕМ – каруца, превозно средство, - авестииски
ВОЙВАЙОИ - вой - авестииски
ВОЙНВАЙОНАРЕ – да победиш, да обичаш - авестииски
война, на старобълг. - ратна Санскр. - rati
Волбалин - санскрит
ВОЛЯВАЙРИМ, ВАЙРЯ – желан, привлекателен, желая, искам, воля, самоконтрол - авестииски
Восък, Aвус(восък - волжкобългарски)Аус - восък - осетински
ВРЕДАВЪРЪТРА – атака, победа - авестииски
ВРЕМЕВАРАМ, ВАРАН - време (Санскрит)
ВреметоВремето
ВРЕЩЯ ФРАС – разпитвам, запитвам, обсъждам - авестииски
ВСИЧКОВИСПА -всичко - авестииски
втъкнатхокна (забива) на Хинди
Въбел(диал) - значи кладенец. Село Въбел плевенско = село Кладенецв памирските езици, "амбол" означава "дълбока дупка, яма в земята".
ВЪВВЪ – в твой интерес АЙВИ – в, посока, направление, ВИсочина - авестииски
ВЪЖЕВЪЖ - въже (Wakhi. Памирски)
ВЪЗВАКШ – раста - авестииски
Възгеч - лъжецВозгеч - с опашка - памирски
ВъзглавницаВозгар - талиш
Въздухваюх - санскрит
възисканевъзискане
Възраствайас - санскрит
Вълкврика -санскрит
вълкСанскр. - vrka. Върколак?
вълкна Санскр.: valka - лай, вой, http://spokensanskrit.org/
Вълнавалана - санскрит
вълна, воднана Санскр.: vali, http://spokensanskrit.org/
вълна, животинскана Санскр.: vala (вал) - козина, четина, http://spokensanskrit.org/
ВървяВар - вървя - согдииски
ВърколакВорме - нечиста сила - талишки
въртенена Санскр. - vartana /въртене/
ВЪРТЯ ВАРТ – въртя (СтПер.) ВАРТАЙАЙ – въртя се (СтПер.)
въртяна Санскр.: vrt (изг. на Маратхи - "врът") - завъртане, обръщане, движене http://spokensanskrit.org/
Върша- Varez- работя, действам, върша нещо, правя нещо. От тук идват българските думи ВЪРША, СВЪРШВАМ.(авестийски/санскрит)
ВЪРШАВЪРЪЗ – правя, върша, изпълнявам - авестииски
ВЪРШЕЯ ВЪРШИХВЪРЪЗЯХ - работя - авестииски
ВЪТРЕАНТАРЕ - вътре - авестииски
Вътък(тъкън)Вод - тъкан - памир
ВЪХ – възклицание за нещо добро ВЪЗХИТА ВЪЗХВАЛА ВЪЗХИЩАВАМ ВОХУ – добро, добре ВАХИЩА – най-добър ВАХМА – възхвала, похвала - авестииски
Вятърватар -санскрит
вятърна Санскр. - vata; vatara - ветровит.
ГаванкаГавам - паница - персииски; Гевенк - дървена паница - чеченски
ГавраГавр - безбожен човек - персииски; Гавра - безбожност
Гаго - съпруг на сестра - ботевградскоКако - вуйчо(памир)
гадна Санскр.: gada - болест, отрова; gadin - болен, http://spokensanskrit.org/
ГАД, ГАДИНА – гущер, влечуго, лошо същество ГОДИНА - от прабългарския животински календар - Нова Година = Нова Гадина = Ново Животно от Календара ГОД - година (руски ез.)ГАЕТАНАМ[ГАЕТА] – живо същество, стадо ГАЕТА(ГЪТА) - животно - авестииски
гадаяот Санскр. - gadati: говоря
ГАДАЯ ГАТАНКА ЗАГАТВАМ (за+ГАТ+вам) ГАД – питам, моля, умолявам ГАТХА – песен, стих (Санскрит)
Гажд(мръсен -диал)Гажд - мръсен в Пащу, Дари
ГАЗЯГАЗ, ГУЗ – разбивам, смазвам (Shumerian: gaz, guz - crush (to))
ГайдаГаи - пея - санскрит
гайкапръстен (с/или без резба) за навиване и затягане, също за декорация, от протогермански gaiga, запазено до днес като gaida в ломбардския диалект в Италия (все още съдържащ 38% лексика от езика на лангобардите) и като gaida в пиемонтския диалект (пиемонтците са келто-германи, родствени на лангобардите и на българите - преди да бъдат наречени "българи", а човекът, който е разполагал с много повече информация за онези времена и е написал книга за постоянните конфликти между българи и лангобарди, е сър Исак Нютон, ние му се прекланяме заради теорията за гравитацията, но като историк, странно, напълно го анулираме. В пиемонтския диалект дори има 1.8% протославянска лексика), друго значение на гайка в ломбардски и пиемонтски (пиемонтезе) е "връх" и "клин", напр. връх на копие (келтски - gay) и триъгълна снадка/вложка за разширяване на дрехи - ризи, гащи и др., откъдето е пък "гащи" - "триъгълна препаска, покривало за гениталите" в съвременния български, също като цветен триъгълник думата се използва в хералдиката, а в античността протокелти и протогермани са слагали отличителни цветни клинове върху щитовете си при война, битки и игри.
Галатска - мръсна*за течност - диал.Галат - мръсен - памир.
Гана, Ганьона Санскр. - ghana /късметлия/
гаргарана Санскр. - gharghara: бълбукане
Гася тохарски-kas, gas.
ГафГаф - объркване - пащу
ГафГрешка, грях, прегрешение, за което се иска прошка - от старокелтски Gafe - Прошка, Извинение, Опрощение (вж. Lexicon Cornu-britannicum)
Гацам(играя - арх.)Гач - забавлявам се - памир
ГАЩИАГУЩ - облечен, АГУЩАВЕМ - обличам някого (Пащу.)
Геврекбез аналог в никой друг език
ГеврекЗавит/Извит като кръг, от протоиндоевропейския корен *geu- "да завия, да закривя, да прегъна" ("to curve, bend), оттам в другите славянски езици и по-конкретно в сръбски и словенски е ГИБАНИЦА, ястие от навити точени кори с пълнеж, тоест БАНИЦА, като от българската дума е отпаднала първата сричка "ги". В жаргона със значение на анус, както и "халка", срв. за някой с атипично поведение, който "върти геврека".
ГегаГяка, Гека - лезгин
ГелГЕЛ - кал (Дари.,Пащу.)
Генгерлици(диал -добруджа - негодна земя)Генгер - пространство -лезгински
Геран, геранилокладенец, стълб с чатал отгоре на който се промушва ос на която има върлина с тежестна външния край ( като бариера ) а на другия край има въже с ведро ( кофа ) и нормално тежектта на другия край държи върлината изправена и ведрото виси на въжето. Когато се дърпа въжето надолу, другият край на върлината тежи но пък по лесно се вади пълното ведро след това.
ГЕРДАН ГАРДАН - гердан (Дари); ГХАРЛА - гердан (Пащу)
ГЕРДАНогърлица, от gerdan - готски; готска заемка и в съвр. албански език.
Геренида - билка растяща в странджанскоГерамин - земен - памир
Герка(грънци - диал)Гхерай - грънци - памир. ез.
гермяоградена градина за зеленчуци и овошки, от индоевропейското gherd-men. Съществувала е архаична славянска дума Зеремен (забележете З-то), променена в Жеремия (тук забележете Ж-то) със значение ограда, заграждение, но с изначално древно значение "бент", "речна преграда", "боброва колония". О. Трубачов сочи първата дума в литовски документ от 16 в., а втората е в жив украински диалект, записан от Д. Запара. Според славянските първа и втора палатализации съгласната Г се превръща в Ж или в З в зависимост от съседните гласни звуци. Така че тук имаме класическото "превъплъщение" З>Ж>Г: зерм-, жерм-, герм-.
гиздавакрасива
Гиздя сеГизд - разцвет - памирски
Гилс(надписи от Миртфатлар)Гилос - погребална урна(памирски)
гина, гнетна Санскр.: ghna - унищожение, премахване, убиване, http://spokensanskrit.org/
ГИРАГУРУ - тежко (Санскр.)
Гиржа(подравнявам)Гирж - тежест - памир
ГЛАВАКАЛА - глава (Дари)
ГледаГхати - санскрит
ГЛЕЗЯ СЕ ГЛЕЗЯГЪРЪЗ – оплаквам се, ридание, вопъл - авестииски
Глеч - лакГлец - лак - пащу
ГлинаГелин - персииски
ГЛОБАГЛОБ - залог (Пахл.) ГЛОБА - събиране, вземане, данък (Груз.)
гльодамгледам
ГОВЕДОГАО - говедо ГАВ - говедо(Д); ГХВА - говедо(П); ГОВ - говедо(Таджик.)
ГоведоГо - говедо на Санскрит
говедона Санскр. - gavendra /бик/
ГОВОРЯ ГОВ - казвам (Партски); ГУФТАН - казвам (Пахл)
Годежкховарски - Khodba – сватбен годеж
ГОЛЯМГАЛ – велик, голям (Shumerian: gal – great)
голямот Санскр. golam: огромен, глобален
ГОНЯ - лов, гонитба; преследване;ГАНЯ – убивам, унищожавам - авестииски
Гоптал(юмрук) - арх.Гупт - бой - санскрит
ГОРА – планина, гора ГАИРИ - планина - авестииски
Горя гхрини -санскрит
ГОСТ ГАСТА - зло, вреда (Стар.Пер.)
гостна Санскр.: gostha - събиране, http://spokensanskrit.org/
Гости / ГостГошти - санскрит
ГОЩАВКАГУЩ – месо (Фарси)
ГРАБЯГРАБ – грабя, хващам (СтПер.)
грабяна Санскр.: grabha
Градинагереда(ограждение) - авестииски
ГРАМАДАГРАМ - село (Санскр.)ГРОМ - село (Калаш)
грездейбукв.стара пишка т.е.човек на който не му става,стоя като грездей-стоя безрезултатно(с наведена глава)с.ягода//крънска хора
Грездей/канелка/Гарезн - дървена тапа - памирски
Грея - подгрявамгарма - санскрит
ГРИВА ГРЪБ ГРИВА - врат, кичури падащи от врата на кон - авестииски
гривана Санскр.: griva - врат, http://spokensanskrit.org/
гримгирим - фарси
Грози ; Грозя гарджа -санскрит
Гръд ГърдиХрид - санскрит
гръкна Санскр.: graha - кражба, ограбване
ГРЪМ – гръмотевица, силен шум, трясъкГРАМ – разярявам, ядосвам, ръмжа в ярост - авестииски
ГръцмулГъръц - гърло - памирски езици
гтфдтгй,хк.л;'хуъфтдхг,к.
гуглакачулка
ГугуткаГугштука - Пащу
ГузенГузин - блато - памирски
Гука ГукамГху - санскрит
ГУРГУЛИЦА – див гълъбГУРГУРКА – гургулица, див гълъб (Пащу)
Гурел (сгурел)Гура - мръснотия - памирски ез.
Гутер(хамстер)Гут - мушкам - памирски
Гуце (нарицателно - свиня)Гуцкаи - нарицателно за свиня - Пащу
Гъглъманеобозримо , отдалечено и недостижимо място
Гъглъманеобозримо , отдалечено и недостижимо място /думата се използва в старозагорския край
ГЪДЕЛГУД - кожа - авестииски
Гъз – задникВ персийски – гъз.
ГънаZhnu(авестийски)
гърди, цицина Санскр.: chuchi /на Неп. - чичи/
ГЪРЛО ГАРО - гърло - авестииски ГХАРЛА - гърло(Пащу); ГОЛО - гърло (Дари)
ГЪТНА ГХАТАНА - убийство, разрушение, убиец (Санскрит.)
ГюбреГимбре - животински тор - Памирски.ез.
ГюлеГулле - перс. - топка
дана Санскр. - da: предоставяне, предлагане, осъществяване
да ви ебапознайте от 3 пъти?
ДАВАМДА – да дам, предлагам, да правя, да създам, да сложа, да знаеш, да мислиш, мъдрост, благоразумен Староперсииски
Давам (2)Аддати - Санскрит
давам, даванена Санскр. - davan, dada, dadha, dadi, daya, datr, danin, dashvas
даванена Санскр. - dana
дададада
ДАДЕНДАТА - даден, създаден, дай всичко
Далат - кожа(волжкобълг.Дала - кожа - памирски
Дама(игра)Дамка - талишки, Тама - персииски
Дамле(конни надбягвания на Тодоровден)Даме - да пристигна - талишки
Дан- Dаn – подкрепа, да подкрепя. Сравни с древната и поетична българска дума ДАН.
данот Санскр. - dana: дарение, подарък
ДарДАХ - дар
дар пиран
Дар-Перушан (митолог.)Дард-Перишан - болки и страдания памир.ез.
Двав авестийски dva, va.
Дван(година на заека - календар)Дванд(бързокрак) - памирски
двена Санскр.: dve
Двери – авестийски/пашто - Dvarа (двара) – двери, врата. Сравни със старобългарската и църковноославянска дума ДВЕРИ, която е преминала в руски език.
двестана Санскр.: dvesata
ДвижениеУДВИДЖАТЕ - санскрит
ДвоинственостДвандва - санскрит
Двор*виж двери и дувар
ДЕБЕЛ ДАБАЛ - дебел (Дари); ДАБАЛА - дебел(Пащу)
ДЕБНАДАБЪН - определям, установявам
Деветдревнобългарски devem
деветна Санскр.: nava (близко по изговор), http://spokensanskrit.org/
ДЕВИДАЕВА – божествено създание ДАЙВА, ДЕВА (Ind-Ir) – лоши или добри богове ДЕВА, ДЪВ, ДИВ - лоши или добри богове (Санскрит) ДИВС - лоши или добри богове (Pahl)
ДЕНДАЕНА – зрение, зрително поле, видение, индивидуалност ДАЕНА, ДЕН – мироглед, проглеждане, зрение, зрително поле, видение, индивидуалност (СтПер.) ДЕН - зрение, зрително поле, видение, индивидуалност.(Пахл.); ДИН - зрение, зрително поле, видение, индивидуалност (Фарси)
денСанскр. - dina (дин)
ДенкДоинг - голям; група - памирски.ез
Дера ; Съдирамдараяти - санскрит
дербентпроход,град в кавказ,в 1 клисура на изхода на планината
дертперс от dart - мъка
десетна Санскр.: dasha
десиславадончева
ДЕСНИЦА – дясна ръкаДАШИНА, ДАШНИЦА – десен, не ляв; - авестииски
детена Санскр. - deva, balaka
Детелин0893708876
Джа - в изт.Тракия /Люлебургаско означава "върви, бягай, махай сеДжа - върви, бягай - хинди
джаледжале
Джамперс. от &#287;am - чаша
Джамал Джамалдар - лидер - памирски.ез
Джамаче (диал.)Джхам - задача, заповед - памирски ез.
Джамбазин cambaz - перс
джансърце живот сила дух
джансърце живот сила дух
джансладък, или умалително към същ. имена - от Персийски
джанавардуша човек
джангорка/иджанки,афъзки-отнася се както за плодът тъй и за растението//с.голямо асеново хасковско
ДЖАНКАДИАЛЕКТ -С.БЯЛ ИЗВОР И С.ЕНЬОВЧЕ- ЗЕРДЕЛИНА- КОЕТО ЗНАЧИ ТВЪРДА,ИЗДЪРЖЛИВА НА ПРИРОДНИТЕ ПРОМЕНИ
ДжантаДжанта - пащу
ДжапамДжапан - нося се - Пущу
Джаран(бъчонка - софииско) използва се за млякоДжоир - пресечено мляко - Памирски.ез
ДЖАСКАМ ДЖАС ДЖАС-АВА – хвърлям , запращам, замерям (Пaщу)
Джворнем(удрям - плевенско)Джоиг - сърцевина, ядро - памирски езици.
Джегалка(част от тъкачен стан)Джоголе - част от тъкачен стан - Талишки
Джезве Джозвига - Абазински
Джелю(несъществуваща вече фолклорна традиция)Джал - ходя - Пащу
Джидж - овчарска кофаДжидж - избивам масло - Пащу
Джиджен / Джиджен дяволДжидже - красив - дардик
Джоб/Джеб На санскрит – Джеб.
ДжоджанДжоджон - осетински
Джонка(за нос)Джона - пущу
Джоп - голяма тояга старозагорско(израза Удари му един джоб"Чоб - сопа - памирски езици
Джофра – жена,съпруга.Българската дума "джофра" - жена носи насмешлив оттенък.Санскрит – Джора
Джуга - част от каруцата свързваща предните и задните колелаДжуг - свързване - памирски
ДЖУДЖЕ ЧУЧА - клеча, ЧУЧВАМ - сядам.ДЖУЧА, ЧУЧА - малък (Дари)ДЖУДЖЕ – малко животно, птиче (Eastern Caucasian)
ДжукаДжука - извивка - Пащу
джукиджуки
ДжунглаЖангал - гора (Пущу)
Джупа малка група-Джупа Златоградски диалект диалект
Джура (гайда)Жур - свиря - памирски. ез
Дзера(старобълг) - пратеникДжурай - пущу - пратеник
ДзифтДжефт - Лезгински
ДИ-ДИИИИ – нещо много яко, трябва да се види (диалектен възклицателен израз)ДИ – да видиш, да мислиш, да покажеш ДИДИЙ – виж това; (СтПер.) ДИ – виж (СтПер.) ДИ – това (СтПер.)
Див ДивоДиво - санскрит
Диванdivan перс
ДиванеДиване - персииски
дивеяна Санскр. divyati - радвам се, веселя се
диво праседиво прасе
дивя сена Санскр. divya - очарователен, омаен, магически, чудесен, небе, рай
ДИГАДИДА – крепост, вал - авестииски
Дий- подкарване на конГяй - лезгински
Дилмано ДилбероПриятелко, Любима - от Хинди буквален превод
Дилом(година на змията)Tilok(голям червей) - памирски
ДИМДХУМ - дим (Санскрит) ТХУМ - дим (Калаш),ТИМ - дим (Алб.),
димна Санскр.: dhuma, http://spokensanskrit.org/
Димитър МариновДимитър Маринов
Димитър МариновДимитър Маринов
ДирекДирек - персииски
Длъж(надлъж)Dr?j? – (дражо) – дължина, продължителност (преход р – л).На иранските езици.
Доба (по тъмна доба)Доя, Дая - време - пащу
ДОБЛИЖАВАМДАБ – поставям заедно - авестииски
добродобро
Докс(година на глигана)Токс - свиреп, див - персииски
Долапдолап - персииски
домСанскр. - dama. Чете се "дам".
ДОМ - жилищеДЕМАНА - дом, жилище - авестииски
ДОМАШЕН – направен в къщиДАМИ, ДАМОИШ – създаване, създател, създание - авестииски
ДОСТОЯНИЕ ДОСТАВЯМ ДОСТОЕНДАСТВАМ[ДАСТВА] – знание, всеобщо достояние - авестииски
ДОСТЪПЕН ДОСТАДАСТА, ДАСТА, ДАСТИ - плащам, - авестиски
ДОЯ – доя, мляко, суча ДОЙКАДОЯ - дойка (Дари)
Драва, името на древнобългарската рекана Санскр.: drava - течен
ДРАГЛИВА СВИНА
ДРАЗНЯДАРЪС - буен, необуздан; разпуснат, ярост, бушувам, вилнея, бяс - авестииски
Драс (висок - добр. диалект)Дораз - дълъг- памирски
дремяна Санскр.: dramati - блуждая, бълнувам, http://spokensanskrit.org/
ДрехаДреш - дреха - пащу
ДРЕХИ ДРЕШНИКДРЕС – дрехи (И-Е) ДРЕШИ - дрехи(Дари, Пахлави)
ДРИПИДРАПИ - мантия, плащ, наметало, пелерина, риза, покривка, обвивка, намятам/покривам с наметало, обвивам, покривам, закривам (Санскрит)
Дромбои - муз. инструментТерем (ваки)
дружадружа
ДрусамДруск - суров, груба работа - памирски.ез
ДРЪГЛИВДРИГУ, ДРЪГУ - беден
Дт и Б Да та и Ба
ДуварСанскрит – диваро.
дувардувар
ДУД, ДУДА - черницаТУТА - черница (Санскрит) ТУТ - черница (Фарси)
Дудула - (пеперуда)Дуду - пеперуда - лезгин
ДУМАМ - говоряДАМ - мъдър, умен, мъдрост - авестииски
Дунавот Санскр. dhanava: богат, забогатявам
духна Санскр.: dehin, http://spokensanskrit.org/
духанена Санскр.: dhma, http://spokensanskrit.org/
душана Санскр.: dehin, http://spokensanskrit.org/
ДУША - удушвам; надушвам, дух ДУШМАНИН – потисник, тиранинДУШ – лошо, зло - авестииски
ДъвчаДов - повтарям - памирски.ез.
ДЪЖДДАЗДА - дарове - санскрит
ДЪЛЪГ ДРИГА - дълъг (Калаш) ДИРГХА - дълъг (Санскрит) ДАРГАМ - дълъг; (СтПер.) ДУРА – далеко (СтПер.)
ДЪРВА ДАРХАТ - дърво (Дари)
дървана Санскр.: taravah
ДЪРЗОСТ - смелост, сърцатост ДЪРЗЪК ДЕРЗАЯДАРС - смея, осмелявам се, имам смелостта, решавам се (СтПер.)
ДърпамДръпн - да откача - памирски.ез
ДъртДерт - стар - талишки
ДЪХ, Дъхам, ДухамДАХАН - уста (Фарси, Пахлави); ДЕВ - уста (K)
ДЮКЯН - магазинДОККАН – магазин, запас, изобилие (Фарси)
дюлгердюлгер - персииски
дюшекдушак -фарси
Дядодада - санскрит
ЕбаЯБАТИ - оплождам - санскрит
ебане, ебана Санскр.: yabana, yabhati, http://spokensanskrit.org/
егатикратка клетва или "омекотена псувня", означаваща "О, Боже", "О, Господи", "Ех, Боже", "Бога ми" и др. под., фиксирана писмено през 17 в. в Англия - Egad, като Gad е God, въпрос на различно произношение; не е известно как е проникнала в български, може самите българи (пришълците, донесли новото име на тази част от Балканите) да са я имали в езика си, Гад - т.е. Год, Бог, респективно други техни германоговорещи съюзници, другият възможен път за проникване в езика са кръстоносните походи, респективно англо-саксонските наемници във Византия, които заменят варяжките гардове. С течение на времето в български език поради характера си на кратка псувня започва да се произнася "Егаси" и "Ебаси", за да бъде по-разбираемо.
единединствен
ЕеиЕеи
Ежина (козя кожа)Аза - санскрит
Ездачаспа - авестииски
Езеросара -санскрит
ЕЗИКХИЗУ - език - авестииски
енергияенергия
ЕНЬО АН (от два от надписите в Мурфатлар)АН, ЕН – небе, небосвод, небеса (Sumerian)
Естек(18 прабълг. надписи)Хистан - 18 - памирски
естествоаститва - санскрит
етона Санскр.: etat, http://spokensanskrit.org/
ЕТО ТАМ – там, на онова мястоАЕТАДХА– там, на онова място - санскрит
ЕТО – това, онова АЕША [АЕТА] - това, онова ЕТАТ – това (Санскр.)
Етърваятра - санскрит
Ефе - извини(надписи муртфатлар)Ефе - извинявай - памирски
Жага (вид трион)Жага - абазински
Жаждатрашна - санскрит
ЖВАКАМ - дъвча ЖОВ - дъвча, дъвкане, преживяне (Пащу)
ждрело, проломот Старобълг.: гърло
желаниехала - санскрит
Желва (костенурка - арх.)Желил - покритие - памирски.ез.
Желязо/Черяслое старобългарска дума, означаваща железен прът с плоска форма и странично заострен, ножовиден край, дълъг около 50 см и с тегло около 4-5 кг. в осетинския език, който е наследник на родствените на прабългарите алани, откриваме zgъ?r – метал и по-интересното zgъ?ruыz, zgъ?r?ng?s – метален (Осетинско-руский словарь). Виждаме, че осетинската zgъ?ruыz - метален и старобългарската ЧЕРЯЗ са пълни изоглоси, съдържащи еквивалентните основи zgъ?r и ЧЕР (метал) и общия суфикс -uыz и -ЯЗ !!. Следователно, откриваме че не само основата ЧЕР (по осетински zgъ?r), но и суфиксът -ЯЗ (по осетински -uыz) са общи между старобългарската и осетинската (аланската) думи. От тук заключаваме, че черясло като пълен осетински изоглос е прабългарска сложносъставна дума, наследена в старобългарския и съвременния български език. Най-вероятно, от тази прабългарска дума е произлязла и старобългарската дума “желязо”, която посредством кирило-методиевия език по-късно е навлязла във всички славянски езици без сръбски, където гвоздже означава желязо.
женажена
женана Санскр. - jani
жена ми занами - фарси
Жена/ Женка В пущунски – жинка. язгулемски zaif, таджикски zaifа, талишки zaipa, шугнански zav?a, сариколски zejfe – жена
Жерка (воденица диал.Севлиевско)Шерг - воденица памирски.ез.
ЖЕСТЗАСТА - ръка - авестииски
ЖИВЖВО, ЖВА – жив - авестииски
живна Санскр. - jiv
ЖИВОТЖВАНД - живот (Пащу)
животна Санскр. - jivatu, jivatha, jiva
Жизлак (стършел - добруджанско)Жиголог - стършел - памирски.ез
Жими Бога( Боже мой - диал. Охридско)Чими - мой - талишки
ЖитоЖит - жълто - памирски
Жоса ; Жоси (овце - диал.)Жос - агънца - памирски.ез.
Жужлю / пъзльо - страхливецДжмула - слаб - пащу
Жупан(старобълг. название за кмет)Чупан - кмет - согдииски
ЖЪЛТЗАР - жълт (Кюрдски)
ЖЪНАЖАН – посичам, удрям, убивам, унищожавам - авестииски
ЗА ЗАЩО ЗАЩОТОЗИ – за, наистина, защото - авестииски
Заамен Заамен
ЗаберZABER – - сила - мощ (Talish)
ЗАВОЮВАМ ЗАВЛАДЯВАМЗА - завоювам, завладявам, побеждавам - авестииски
ЗАГУБААААА (за иранците)ЗА - завоювам, завладявам, побеждавам - авестииски, нали брат?
ЗАГУБААААА (продължение)Та брат, да не ЗАбравяме и ЗА други думи от същия корен "ЗА" (ЗАвоювам), нали така брат? Как ЗАбрави ЗА "ЗАгивам"? ЗАбрави ли и ЗА "ЗАдръстен", какъвто ти е мозъка? Абе ЗАпънатите иранци, направо ЗА четвьрти километър са... Това си е чиста гавра с езикознанието... Как може такива ЗАбутани глупости да се публикуват? И като си мисля как ираноманите искат тези глупости да се ЗАпишат в учебник, и да се изучават в училище, просто не ми се ЗАмисля... Позор за вас.
Заекзаек на езика на древните индийци. От протоиндоевропейската дума *k'ek'-(заек) се получава староиндийското s?as?a?- заек, което е максимално близко до прабългарското шошел – заек.
Закачам ; ПрикачвамКачита (санскрит) - забождам
ЗАКОН - избрани правила, противодействия КАН - да желаеш, да предпочиташ, да избираш - авестииски
Закут (мивка диал.Разградско)Зокот - мивка - талишки
залана Санскр.: sala (сала - Неп.) - голяма стая, къща, помещение, http://spokensanskrit.org/
ЗалъкЗал - пълна - памирски.ез.
Заман /епоха/Заман - епоха - сариколи
ЗАМИНАЖАМ – отивам, пристигам, простирам се, достигам - авестииски
ЗАНДАНЗЕНДАН – затвор, тъмница(Фарси)
Започвам, ЗапотвамПотоксай - младоженци, - памир.ез.
Заран Заар - заран - памирски ез
зарзаватЗарза - зеленчук на персииски
ЗАРЗАЛАЗАРДАЛУ - кайсия (Фарси.) ЗЕРДЕЛЕ - кайсия (Кюрдски.)
заряджарья - санскрит
затворзатвор
ЗАХАРАРКАРА, САККАРА - сладко (Санскр.) ШАКАР - захар (Фарси)
зачукаханекое
ЗваниеХвана - санскрит
Звук ; ЗвънСВАНА - санскрит
ЗВЯРЗАВАРЕ - скорост, бързина ЗАВАР, ЗАВАРЕЦА - сила, жизненост мощ, ярост, здравина, крепкост - авестииски
ЗДРАВЕДРВАТАТ – здраве - авестииски
зеергуд
ЗЕЛЕНЗАИРИ, ЗАИРЕ - зелен - авестииски
ЗЕМЯЗАМ, ЗА, ЗЕМ, ЗЕМАСКА, ЗЕМАТ, ЗЕМА, ЗЕМАДХА, ЗЕМЕ, ЗЕМО - земя - авестииски
ЗемяЗамин/Земин - Персииски
земянебе
Зер (много)Дзер - много - пащу
Зера(старобълг. титла)Dzera - началник - памирски
ЗетЗАД, ЗАДА - син (Фарси., Пущу.) ЗАТ - син (Пахл.)
ЗИДЗИГ – издигам, ЗИД – висок (Sumerian) ЗИД - преграда (Lezgin)
ЗИМАЗИМА – зима (Пащу)
зимана Санскр.: hima, http://spokensanskrit.org/
ЗЛАТОЗАРИТЕМ [ЗАРИТА] – злато, зелен - авестииски
ЗЛОЗУРА – зло - авестииски
злозло
Знам Zhn? –знам.(авестийски)
знаниеот Санскр. - jnana /знание/. Изговаря се "джнана".
знатенна Санскр.: jnata - учен човек, познат, известен, http://spokensanskrit.org/
знаяна Санскр. - jna
ЗНАЯ знамЗАН, КСНА – знам, познание КСНЪМ - помощ - авестииски
ЗобЗоб - сариколи
ЗОВАЗАВА – вик, повик, зова - авестииски
ЗорЗОР – усилие, старание (Пахл.)
Зрея Узрявамшрати - санскрит
ЗурлаЗурла - пущу
зурна zurna перс.
ЗъзнаЗоиз - страх, притеснение - талишки
ЗЪН-ЗЪН, ЗВЪНЕЦ ЗАНГУЛ – звънче (Фарси)
Зърна/Зървам авестийски- Зара(да видя,виждам.Същото като бълг. Зървам/Да Зърна)
ЗЪРНОЗЕРУ – семе, зърно (Shumerian)
зянziyan перс
Зяпа Zafana —уста. Сравни със ЗЯПАМ (стоя с отворена уста) (преход ф - п)(авестийски)
ЗЯПАМ ЗАФАНА - уста - авестииски
Игойога - натягане - стягане - сансрит
ИгоЮга - санскрит - епоха
игоиго
ИДА, ИДЕИДА – тук, сега - авестииски
идвамидвам
идеиде
ИЗ УС, УЗ – над, отгоре, издигнат, шумен, много, вън, далече; изключвам, без - авестииски
ИЗДИГАМ УЗДАТАМ [УЗ-ДА] - вдигам, издигам УЗДАТА [УЗ-ДА] - кипя, кипвам - авестииски
ИЗОБИЛИЕ ИЖА, ИЗХА - изобилие, успех, комфорт, храна - авестииски
ИЗРАСТВАМ УЗИРА [УЗ-РА] - да растеш, да израстваш - авестииски
Илига (Илига-Пилига) детска игра в миналотоЕлига - 10 - памирски ез.
ИМАИМА, ИМАТ, ИМАМ, ИМЕМ - това - авестииски
Имает(доверен човек - старобълг)Imaet - пазач - персииски
ИмалуИмалу
Именшегор - конИмне - кон - Мари
ИнатИноти - санскрит
ИндришеЕндар - домашен. Индрише - домашно цвете - Пущу
индришеот Индра, Индри иша на санскрит- регулиращ пулса и кръвното налягане
ИскамАвестийски - Is – искам, желая, търся.. Още една авестийска дума, kam означава искам, обичам. В съвременния български двете думи са обединени под формата ИСКАМ, която няма славянска етимология.
искамискам
Ичиргу - старобълг. титлаИтчиргу - стрела - санскрит
Йован, алт. тълкуванена Санскр.: yuvan - млад, здрав (в добро здраве). силен, добър, http://spokensanskrit.org
кабардакабарда
Кабардино-Балкария (геогр.) Буквално означава "Най-крайната България". Независимо какво население обитава тези райони през последните векове и в момента, това географското понятие фиксира една далечна и забравена историческа ситуация. Думата "Кабарда" е готска GA-BARDA, като G е претърпяло фонетична промяна в К, със значение именно "Крайно/последно по отдалеченост място", от протогермански brazda, brezda "край", "покрайнина", развито в barda, burda - "край", "покрайнина", "прорез", "разрез", "бразда", и словообразователния суфикс Ga: GA-BARDA BOLGAR - „Браздата, Границата, Крайната точка на Болгар", тоест исторически Северен Кавказ и северните брегове на Каспийско море поне до 2-3 век от Христа са били най-крайните места, колонизирани от българите. По подобен начин е образувано названието LANGO-BARDA - "Дългата бразда", за лангобардите, които колонизират големи територии в Централна Европа чак до Средиземно море, тръгвайки от Южна Скандинавия през Панония, въпреки фолклорната етимология, че името на лангобардите произлизало от "дълги бради" или "дълги брадви/остриета". Също по подобен начин е образувано названието на държавата Украйна и на неизвестната днес Окраина (спомнете си "Шетба шета Марко Кралевики, шетба шета земя Окраина..."). Самите кабардинци, а те са черкези, имат предания за предци на предците си, респективно съседи, от които са взели някои гени, друидски ритуали и рогати шлемове, но никой не знае всъщност "Кой Кой е бил". Двама-трима черкезки учени сега популяризират идеята, че тези предци са били келти; прагерманската теория се поддържа от феновете на Тур Хейердал, който откри в Азербайджан наскални рисунки на ранни викингски кораби.
КавалКавал (Eastern Caucasian)
кавална Санскр.: kavala - късче, отрязък (от дърво или мед?), http://spokensanskrit.org/
кадя, кадене (виж "чадене")на Санскр.: chadati - потъмнявам, покривам, похлупвам, http://spokensanskrit.org/
Каже– Санскрит-кахе
Казак (шейна- диал Ст.Загор)Казак - наклон - памир.ез.
Казвам в памир. ез. – kas(каз) = казвам
КаисияКаиси - Пащу
КаишКаиш - таджикски
Кай(Кажи)Ке - памир.ез.
Кака - по-голяма сестра, или обръщение към по-възрастна жена. Думата няма славянски аналогии. Най-сходни са нуристанските паралели: В хинди-урду akk?, кашмирски ky? - кака, нуристанските езици: камавири /башгили/ k?k'u?i-?tri - вдовица, k??'a?tot – по-малък брат на бащата, чичо, k??'a?ti-nua - по-малка сестра на майката, леля, пашаи k?k??- момче, k?k? – момиче, шина k?ko – по-голям брат, k?ki – по-голяма сестра, в дравидските езици, в телегу akka, тамилски *akkai, akka – по-голяма сестра, телегу kakka – чичо. В ягнобски ako – по-голям брат. /МА,ЕП-ЯТ/ Българскто кака, според П.Добрев, е от един произход с искашимското kakik, мунджанското kaka – обръщение към по-възрастна жена. /ПД-ЕАКБ стр.94/
КАЛ ГЕЛ - кал (Дари.,Пащу.)
Калансув(вид шапки на древните българи)Калан - висок - памирски, Шув - шапка - талишки
калекрепост
КАЛЕМ - присадка на дървоКАЛАМ - режа дърво или растение(Пащу)
КАЛЕН – закален, омагьосанКАЛА - време (Санскрит)
калмуканкалмукан
КалугерКалгар - под клетва - памир.ез.
Калушарголям, велик - памир.ез.
Калъпгалеб - ирански
каля, калявамна Санскр.: kalya - здрав/е, силен, енергичен, http://spokensanskrit.org/
Каматен(оправен)Кимат - оправен - персииски
камилана Санскр.: kamala - оранжев, портокал
камшиккамча - тох.
камшикна Санскр.: kashika
камъкна Санскр.: kanta, http://spokensanskrit.org
КанКАНА – вожд, началник (Eastern Caucasian) КАНА – главен, голям, старши (Pamirian)
КанараКанора(покраинини) - памир.ез.
Канас ю БигиКняз в Бога
Канатиркин(престолонаследник - древнобълг.Тикин - наследник (Eastern Caucasian)
КАНДИЛОКАНДИЛ - кандило(Дари)
Каня, ПоканзвамКан - каня - памир.ез
капакна Санскр.: kapala, http://spokensanskrit.org/
КАПИЩЕКАП – молител (Eastern Caucasian) КАПИША – свещенник, жрец (Accadian)
капяна Санскр. - avoda
КараконджулДжангал - гора - Пащу
КарамКАРАМ КОЛА произлиза от сarati -(санскрит, инфинитив) - "карам кола" и сara - (санкрит) - "кола".
Карам сеКяар - гняв - памир
картофкартоф
каръккарък
КАСАПГАСАБ - касап (Фарси.) ГАСА-БЕЕ - касапница (Фарси.) КОШ - убивам (Фарси.)
Катана (голям човек диал.)Ката - масивен - памир.ез.
катмакатма
КАТОКАТА – как, по какъв начин, какво КАТ [КА] - въпросителна дума означаваща – Какво за това? - авестииски
кафекафе
кафекафе
КафезКафаз(Пущу)
Кацам (приземявам се)Кац - клоня - памир.ез.
Качамак Кача - храна - чеченски
качвамКац - качвам - памирски ез.
качествокачество
КАЧУЛКАКАЧУРА – качулка (Пащу)
кашлицаНа Санскр.: kas, kasita; kasate - кашлям, изливам (Неп.). Вероятно произхожда от "късам". http://spokensanskrit.org
Кая се ; Покайвам сеКай - авестииски
Кекерица (жаба-кекерица)Керкерик - тракам - памирски.ез.
КепчеКепч - кепче - памир.ез.
кетапкетап, в бълг. ез. с използва със значение "документ". от фарси(персийски) "кетааб" - книга
Кешки (*диал - да бях)Кошки - да бях - памир.ез.
Кикимора Kumoru, Kimeri - момиче, жена (сравни с българския митологичен персонаж КИКИМОРА, женски дух)(кховарски)
Килвам секил - тилнат - памир.ез.
КИЛИМКОЛИН, ГИЛЕМ - килим (Таджик) КИЛИМ - килим (Укр.) КИЛИМАС - килим (Лит.) КИЛИМ - килим (Алб.) ХАЛИ - килим (Азер.)
кипвамядосвам се
Кичур ; МансурМансур - извивка - памир.ез.
кишана Санскр.: kusha - вода (на Сръбски "кишобран" - чадър, дъждобран), http://spokensanskrit.org/
клеткаклетка
Клинкила - санскрит
КлючКлюч
КнигаKunukku – царски надпис (Accadian)
кобилакабила - санскрит
КобурКхулбуре - защитно покритие - памирски
кова желязобера студ
КОГА КАДА - кога, когато (наречие от Белоградчишко, Ломско, Берковско)КАДА - кога - авестииски
КожаКоша - санскрит
КозунакКхоз - сладко - памир.ез.
КОЙ КА, КЪ – кой, какво - авестииски
койна Санскр.: kah, http://spokensanskrit.org/
КокалКок - твърд - памир.ез.
КОКИЧЕКУКИЖ, КУКУБАЙ - кокиче (Дари)
Коко - яице - (архаизъм)Кхагай - яице - памир.ез.
кокошкана Санскр.: kukkuta, http://spokensanskrit.org/
Кола cara - санскрит
коладясъобщавам, обявявам, огласявам, обаждам, казвам, информирам, правя донесение за обикновено негативен факт, деяние, извършено от някого: ще те наколадя = ще съобщя за това, което направи; прото-индоевропейски *kele- викам, латински calare - обявявам публично, обявявам тържествено, викам; древногъцки kalein - обаждам се, kelados - шум, kledon - доклад, рапорт. В протогермански кал/*kall-, оттам в англ. call - викам, обаждам. В шведски език формите на глагола "викам, зова, съобщавам, обаждам" са: инфинитив kalla, претерит (минало свършено време) kallade, супин kallat, причастие kallad. Глаголната форма супин е много рядко срещана и архаична и фактът, че я е имало в шведски, кирилометодиевския български (наричан старобългарски или църковнославянски), в латински, румънски и литовски, категорично свидетелства за близост между тези народи в някакви исторически моменти. Погрешна етимология в съвременния български поради тенденцията да се вмъква "в" - "ковладя" и оттам схващано "да накова (някого)". Преди хилядолетия далеч в Индия "кал" - викам - се е развило в "сутрешен викач", т.е. петел - usakala (Sanskrit); по-близо, в средноирландски - пак петел (gailech), а в славянските езици е станало ГОЛОС - глас.
Колаче - малък кръгъл хлябКолца - същото - памир.ез.
КолебаниеКАЛЬПАНА - санскрит
КолибаКолбе - персииски
КОЛОБЪРКОЛОБКХАР - духовник (Фарси)
КоматКомат - памир.ез.
конкон
конна Санскр.: kranta, http://spokensanskrit.org/
копанкакупака - санскрит
копаяна Санскр.: kupa - дупка, http://spokensanskrit.org
Копая ; Копамкупа - санскрит
КопринаПринга - согдииски
Копук - глупак - архКапук - да следваш сляпо някого - пам.ез.
КопчеКуби - копче - памир.ез.
КоремКорем - Мари
Коритокароти - санскрит
КорияКурия памир.ез.
КОРТИК, КОРДА - къс меч КАРЪТА - нож КАРТАРИ - ловен нож (Санскр.)
КОСАГАЕСА - коса - авестииски КЕСА - коса (Санскр.)
косана Санскр.: kaca - коса, храст. На Непалски се чете "кос". http://spokensanskrit.org
Косер (сърп)Кос - голям нож - чувашки
КОСТ, КОСТИАСТИ, АСТ – кост, също - авестииски
котелвероятно стара тракийска (протогерманска) дума, преминала и в гръцки, където е документирана писмено - kotyle "кухо нещо, малък съд," и kotyledon "чаша", както и в латински cotyledon със значение "луличка, пъп", от латински във френски, англ. и др. като "котиледон".
Котига - връхна дреха - излязло от употребаКотура - връхна дреха - Пущу
коткана Албански - mace /маце/
КОФАР - катинар КУФИЛ - катинар (Кюрдски)
КОФТИКОФТ – да ти е зле (Дари)
коцкармлад момък-левент-юноша/авг.пущу/коц-кар
коцкарв днешния смисъл женкар, женолюбец, този, който тича след жени, изконна българска дума, от cotse [п*тка] + ar; по същество етимологията е от паневропейския (пангерманизъм) жаргон, оттам и блг. "чочи", "чочко", "чочка" в детинския сленг "скритото малко нещо".
КочинаГочи - кочина - талишки
КОШКОШ – кош (Санскр.)
кош, кошерна Санскр.: kosha - кутия, склад, http://spokensanskrit.org
Кошара*виж кош
Кошер*виж кош
кошмарна Санскр.: kashmala - лош, мръсен, развратен, http://spokensanskrit.org/
КрайKhra, Karana – край, граница.(авестийски)
КракSra – крак, бедро (sr- преминава в kr-).(авестийски)
краккрак
крантана Санскр.: kranta - кон, http://spokensanskrit.org/
Крачакора - крак Dardic
КРЕЩЯ ХРУЩИ ХРУЩЕНЕ ХРУЩЯЛ ХРУШ - пищя, крещя, викам, вия, рева КРУЖДРА - твърд, корав, стегнат, сбит - авестииски
Кромчии(водачи старобълг)Кром - водя - талишски
кроя кри - санскрит
КРЪВХРВИ - кървав
Кръгкула - санскрит
кръстНа Санскр. думата на Деванагари, транслитерирана като kraist (крест) има превод само от Хинди на Български, означаващ "кръст". От kraistadharmamandira - черква, http://spokensanskrit.org. За Девангарският скрипт излизат около 380 резултата в google търсачката и много малко от тях превеждат смисъла от Хинди и като Христос (Christ). Интересно!
Кряскам- Sraothra – викайки, пеейки авестийски Сравни с КРЯСКАМ – (преход “sr” - kr). Изобщо, преходът sr – kr е често срещан, например и в авестийската дума sra?shta – най-красив.
КУБЕ - плешива глава, купол КАПА - шапка КАПАЛА - череп (Санскр.) КАПАЛА - чаша от череп в будизма (Санскр.)
куврицикуврици
куврицикуврици
куврицигервеци
куврицикуврици
куврицикуврици
КУКЕРКУКУРХ, КУККУР - куче, петел (Санскрит)
КУКЕРСтаровисоко немски - KUKER - посветен в мистерии, който в ритуални игри е посредник, медиатор между земния и божествения свят
Кукумиж(котел; казан)Гумгума - казан - персииски
кукуряккукуряк
кулана Санскр.: kula - замък, http://spokensanskrit.org/
Кула/Кале В официалния език на Афганистан, пущу, думата “кaлe” означава село. В Хазария е съществувал голям български град Саркел – Бяла крепост, а също и градът Азаркел – Хазарска крепост. Думата крепост в древността е била синоним на укрепено селище, град. Сравни с днешната българска дума КУЛА и остарялата българска дума КАЛЕ -крепост, която погрешно се приема за турска. За тази цел в турския език се използва думата ХИСАР, която е персийска.Авестийски – Кала.
КУМИРКУМИРТУ – свещен (Accadian) ГУМИРИ – идол (Alanian)
купана Санскр.: kapala, http://spokensanskrit.org/
купелна Старобълг.: басейн, място за къпане. От "купати" - къпя.
КУР"Петел", "Cock" със значение "Пенис", от лат. Cuccus, птици, в славянски КОКОШЪ, в ж.р. мн.ч. кокошки - куры, ед.ч. курица, традиционна древноевропейска етимология, пенисът се уподобява на главата на петела - стърчи високо, с едно око, винаги готов да кълве. Една от старите български евфемистични поговорки за появата на първия мензис при девойките е "Клъвнал те Петльо", друга е "Какво ме пиле окълва", когато някой се вайка, че е излъган, измамен или "прекаран" и тук контекстът е единствено сексуален. Официално в литературата Кок или Кур в смисъл на Пенис е засвидетелствана през 17 век.
КурДвор
КУР - пенисКЕР – пенис (Дари)
Курна - корито за вода в баня - дума от близкото минало на град Стара Загора, Това са различни граматични форми (съществително, глагол, прилагателно и т.н.), производни на санскритските думи КСАРА (вода, мия с вода) и САРА (поток, река, ручей, тека) от древния език на ранните индоарии. Може да се предположи, че тази морфема е функционирала в езика на древните прабългари, в някои отношения сходен с езика санскрит. Виждаме какво мощно и плодотворно семантично гнездо се е развило по цялата древна земя на българите от изходния смислов корен КСАРА, САРА.
КурникКур - петел - санскрит
курткакурта - от Хинди
КУТИЯ КУТИ - кутия (Дари) КУТЕЙ - кутия (Пащу)
КутреСанскрит – кутте;тажикски – kutray.
куцСъс сигурност думата е балканска, вероятността да е тракийска е много голяма, както и трако-илирийска, в съвр. албански и румънски е изчезнала, но все пак в албански съществува "шкеп", а в румънски "шчоп", като лингвистите и в двете страни, за да го докарат малко на нещо свързано с краката, твърдят, че идвало от "excloppus" от т.нар. "вулгарен латински", какъвто език никога не е имало, това е условно понятие за многобройните провинциални езици на локалните популации в Римската империя, защото в старинния френски "клоп" било означавало "шум от стъпки", но пък в български думата "чоп" е съвсем ясно, че означава "нещо отрязано", вж. израза "да хвърлим чопа" в смисъл "да изтеглим жребий" и "чопът" е именно отрязаната клечка; в тази посока "чоп", "коп" (копая, тоест "откъсвам", "раздробявам") и "деКУПаж" (френски - "изрязвам") водят началото си от една единствена пралексема. Но да се върнем на КУЦ. В гръцки съществуват думите "куцос" със значение "куц"; "куцайно" - "куцам"; "куцура" със значение "пън" и "нещо отрязано". В персийски (но не съвременен) е съществувала формата "кют" - "куц", което е важно указание най-малкото за две неща - 1. че думата "куц" (условно да приемем, че означава "отрязан") е от индоевропейския праезик, напр. в съвр. английски "кът" - "режа"; 2. че е възможно да е разпространена чрез македоните (болшинството от колонистите в Александровия "Нов свят" са били всъщност траки), т.к. античната Персия е попадала в зоната на Селевкидската империя. Тази персийска дума "кют" е преминала в ранния период на книжовния османски-турски със същото звучене "кют" и същия смисъл "куц", в съвр. турски думата е "топал", съществува и още едно "кют" в днешния турски ез., което се приема от лингвистите за звукоподражателно за "тъп удар" ("кют-кют", но интересното е, че смислово също е свързано със сечене, отрязване). В смисъл на телесен дефект, инвалидност думата е заета в турски през византийския гръцки като "кусур" и като някой, който има недостатък (недъг) и не му върви (и буквално не може да върви) и е нещастник, неудачник - "куцуз", оттам "лош късмет" е "куцузлук", а като (дървесен) пън, отрязано дърво малко над корените, думата е заета като "кютюк" пак от персийското "кют". Славянската дума е "хром" (срб), "хромой" (рус), "хромав" (диал.блг).
Куцо****Куц - външен; чужд - чеченски
Кучепущунски – kuch. Kuch-kuch (куч-куч) – викане на куче, същото като българското “кучи-кучи”. Kuta – куче на Хинди-Урду, Kuti (кути) – куче на авестийски. Сравни с типично българската дума КУЧЕ, която няма славянски и тюркски паралели.
кучеот hound (k-u-nd като nd се преобразува в ч, има засвидетелствани други форми с Ц, за сравнение образуваното в славянски КУНИЦА друго название на животинче, изпълнявало същите функции за лов на специфичен дивеч), пес, хрътка, хърт (имайте предвид, че ХЪРТ е производно от HARRIER - тоест "див заек гонач", което ще рече, че в старобългарски или протобългарски думата за див заек е била ХАР, ХЕАР, но не и дванш, никога не е имало такава дума, това е неправилно разчитане на числа, изписани с букви от иврит.
кучи-кучипущунски "кучи-кучи", заемка от американския сленг "ХУЧИ-КУЧИ" с с начална фонетична модификация, означаваща педераст, гей, мъж с девиантно сексуално поведение, няма нищо общо с викане на кучета и четириноги и не съществува извън заемките от американския сленг, който е бил там, знае.
Кушина (сноп)Кушта(сноп) (Eastern Caucasian)
Кхаландж(вид дърво - старобълг)Халандж - Пущу
Кхаличе(стабълг) - ЕзероКхалич(дари, Пущу)
Кхонса - крадец(свидас лексикон)Кхонса - зъл човек - персииски
Кхорчии(миньори) - старобългКхерч - пещ (Eastern Caucasian)
КЪДЕКУДА - къде КУ - къде - авестииски
къдена Санскр.: ku, kutra, http://spokensanskrit.org/
КЪЛНА - проклинам, правя магияКЪАЛ – клетва (Pamirian)
Къмв санскрит и авестийски - Kam
КЪР – поле, нива; КАРА - (окончание) –работещ, произвеждащ, енергичен КАР - правя, изработвам, произвеждам (СтПер.) КАРАМ - работя, действам (Санскрит) КАР - работя (фарси)
кървавна Санскр.: krura, http://spokensanskrit.org/
КъркамКър - пия на глътки - памирски
КърлежКоре - паяк - талишки
Кърпана езиците Хинди-Урду и пашто – Kapra – плат. Сравни с типичните български думи КЪРПА и глагола КЪРПЯ - ЗАКЪРПВАМ (метатеза на съгласните “п-р”)
къртяКорда - дълбая - памирски.ез.
къртяна Санскр. - kartita /къртя, сека/
Кърчаг- в ягнобски gur?ak – глинен съд с чучур, стомна [МА, ЕП-ЯТ]. Тя е образувана по правилата на алано-прабългарската граматика и може да се разглоби на КЪРЧ (основа, морфема) + АГ (суфикс).
късамна Санскр.: kasati (касати - Неп.) - наранявам, наказвам, режа, удрям, http://spokensanskrit.org/
късам - от Старобълг. "кушати" (ям), преминало в "кусам"на Санскр.: kusati (Маратхи и Неп - кусати) - гриза, глозгам, разяждам, http://spokensanskrit.org/
КъсметКесмат(Пущу; Фарси)
късметкъсмет
КЪТКАТАС - ъгъл (Чуваш.)
КЪШКАШЕ - махай се (Дари, Пащу)
КЪЩАКАЖДЕЙ - къща (Пащу)ХУШЪИТИШ - комфорт; ХУШИТИ - хубав дом, комфорт, сигурност - авестииски
къща (casa, castle)на Санскр.: kaashthin - дървен, направен от дърво; kaashta - дърво, дървено парче,
кюрпемлада женска, още некопулирала (напр. млада коза), от протогермански Гюр/Гьор (Г>К - поради палатализацията), в средновековния немски се развива като гьор - хлапе, момиче, както и гьорик - дребно, безпомощно, в английски се развива в днешната форма гърл - момиче, думата със съответните фонетични изменения (Законът на Грим ги обяснява) присъства в шведски, норвежки, всички германски диалекти, холандски и др.
Кютам ; Кьотек Кутял - бой - пущу
КЮФТЕ КОФТА - кюфте (Дари) КОФТЕ - кюфте (Пащу)
ЛавраЛавра - голям, мъжествен - Пащу; Сариколи
лай (на куче)лай (напев) - от Хинди
лайналайна
ЛалугерЛалукай (Eastern Caucasian)
ЛамтяЛаам - силно желание - чеченски
ЛамяЛамат - лош, грозен -Лезгински
лапанеот Санскр. - lapana: уста
ЛаскаяЛас - санскрит
ЛасоЛоссо - дълго въже - памир.ез.
Ластун (стрък.Диал)Ластунхай - сртък - Пащу
Лаф, ЛафовеЛаф - памирски.ез.
ЛевентЛевент - смел човек - пущу
Лежали -санскрит
ЛЕК ЛАГХУ - лек, не тежък, слаб, мек, лекомислен, лесен, светъл (Санскр.)
ЛЕКЕЛАКА – леке, петно (Дари, Пащу)
лекотана Санскр.: laghuta (изг. "лакута"), http://spokensanskrit.org/
ЛелеЛеле - памир.ез.
ЛеляЛоле - леля - дардик
лепяна Санскр. - lepa
Лепя ; ЗалепвамЛип - санскрит
ЛехаЛек - леха - талишки
Леш - мършаЛеш - мъртвец - пащу
ЛешникЛесож - лешник - талишки
ЛещаЛесак - боб - памир.ез.
лик (външед вид)Лик - лице - на Хинди
Лиляк (щъркел - диал. шуменско)Леилак - щъркел - пащу
Лингур–* като Линкам.
линеяна Санскр.: linayati (oт linaya) - топя, стопявам, изчезвам http://spokensanskrit.org/
ЛинкамХасковско, Чирпанско, Старозагорско: ЛИНКАМ – скитам безцелно, ходя, миткам, шляя се. Подобни думи в персийския език и в повечето памирски езици означават КРАК: в ягнобски ling, кюрдски ling, талишки lyng, персийски leng, шугнански ling, гилянски l?ng, язгулемски lang, сариколски lang – крак. /VS-ETD/. В огромния брой други езици думата за "крак" е съвсем различна (изключение е само английски - leg). Пред вид на възможността това семантично гнездо да е донесено от прабългарите, етимологията ЛИНКАМ -КРАЧА, СКИТАМ е много достоверна.
Лича Личи ПриличаЛич - лича - дардик
лишавамна Санскр.: lishyate - намалявам, ограничавам, http://spokensanskrit.org/
Лишно - ИзлишноЛиш - санскрит
Лобно (лобно място)Лоп - падам, сгромолясвам се)
Лов Ловувамлава - санскрит
Лозинка (парола)Лозим - необходимост, изискване - памир.ез.
ЛомотяЛамат- глупост - лезгин
лупам, хлопам, удрямна Санскр.: lopayati (oт lup) - чупя, удрям, http://spokensanskrit.org/
Лур(част от облеклото на симеон споменато от Йоан Екзарх - огърлица)Лор - огърлица - памирски
ЛЪЖА ДРУЖ - измама, лъжа, лъжец - авестииски
ЛъхЛох - Мунджани
лъхалахар (порив на вятър) - от Хинди
Льокнат, Льокман, ЗальокнатЛуг - шега, гавра, Лукман - шегобиец - памирски езици
ЛЮБЯ; ЛюбовЛАБХ - печеля, постижение, удоволствие, развлечение, богатство (Санскр.)
люлеяна Санскр.: lolati (lul) - закачам, вися, клатя се, вея се, http://spokensanskrit.org/
люпя, люпенена Санскр.: lopayati (oт lup) - чупя, удрям, http://spokensanskrit.org/
МагазинМагазе(пущу) Магаза(фарси)
МагазинМагазин
магазин магазин
МАГАРЕ КЕР - магаре (Кюрдски) ХЕР - магаре (Зазаки, Балочи) ХАР - магаре (Фарси, Пащу)
магареот античен македонски "товарно животно", "носач", образувано чрез метатеза на сричките "га"/"ка" и "ма" от македонската транскрипция на арамейската дума гамал - камила; в ант. македонски е "камадир", засвидетелствано писмено в няколко текста от времето на Птолемей Филаделф (309 г. преди Християнската ера) в Египет; заменяемостта на л с р и обратното е характерна за много езици и се дължи на артикулационните особености, л-то в арамейското гамал е станало р - гамар; след това метатезата, което също е обичайно явление в почти всички езици в света, получава се камадир-макадир-магадир или магаре. В съвременните европейски езици думата за магаре се е развила от семитската дума за магаре, звучаща като "ас" - асинус (лат.), осел (славянски), асс (средновековен английски) и постепенно е станала пейоративна дума - ас (магаре) е "задник" и "копеле" на английски, но и в античността е била подигравателна дума; прочее, оселът е изпълнявал ролята на камилата на Балканите и названието "магаре" се е наложило от времето, но е интересно, че македони и траки са възприели и камиларството и са търгували в Северна Африка, Мала Азия и Балканите с кервани от камили, които са били двугърби бактрийски камили, а не арабски едногърби камили, от античността този занаят е продължил чак до края на 19 век. От пейоративното (подигравателно) название на носача (магаре-гамал-камила) се е получила и думата хамалин и пак с подигравателно значение "копеле", "аутсайдер", "задник" и др. под. като "копеле" е със значение на неравностоен, неравноправен, фалшив като произход и самоличност, затова пак в Македонската империя и по-точно в Египет е засвидетелствана и думата "хамелеон" - хамалин+лъв, тоест "копеле-лъв"; "фалшив лъв"; нещо като "страшен, но безопасен". До днес етимологията на "хамелеон" е крайно противоречива не защото написаното тук за произхода и значението на думата не е вярно, а защото ако ви прави впечатление, отвсякъде се игнорират 500-те години Македонско владение на света, македоните са оставили безкрайно много думи и термини, но ако се посочат открито, къде отиват спекулациите за този етнос? "Когато магаре магаре чеше, всъщност е обратното" - латинска сентенция.
Магда, имена Санскр.: maugdha (могда) - красота, невинност, http://spokensanskrit.org/
Мадара - свещенно за българите място. Интересна дума е авестийското m?thr?, m?thrahe, санскритското manthra – свещенна дума, молитва. /JP-DCAW/ Така че Мадара – свещено, молитвено място. В индийската митология Мандара е синоним на „свещенната планина”, обитавана от боговете. В Чувашия има също селище Мадар. Аналогично в удмурски mudоr, mudоr е молитвено място, храм, с първоначлно значение - жертвеник.
МаджунМадж - мед - пащу
Мазаре (грах - диал добруджа)Матсар - грах - памир.ез.
МАЙКАМАДАР, НАНА – майка (Дари); МОР – майка (Пащу) МАМАН – мама (Фарси)МАММИ – майката на боговете (Shumerian: Mammi - mother of the Gods)
МакарМАГАР – но (персииски) АГАР ЧЕ - макар че (Персииски)
МалеМхали - дардик
МалъкВ санскрит man&#257;k – малък.
мамулмамул
мангалот Санскр. mangala: марсианец, марсиански
Мандра- много ирански езици думата за "мляко" е производна на иранския глагол pi - пия: в авестийски paiiah, pa?ma, pa?man, пехлевийски pem, в съвр. персийски pni, пущунски pa, вахански pai – мляко. В някои ирански езици обаче, глаголът "пия" се изразява и с друга основа: в авестийски mad, партянски m`s`d, съвр. персийски m?sdan, m?s, пущунски matar, осетински m?s?g, вахански ma, mod, согдийски mst`wni – пия. От тук може да се очаква, че морфемата МАНТ освен най-общо "питие", може да означава в частност и МЛЯКО. В осетински дигорски minhaw – банкет, гуляй [Сh-DIV]. Сричката "-АН-" в морфемата МАНТ е очевидно наследство от носово произношение МАНТ - МАД в езика на прабългарите, което е характерно за иранските езици. Иранската морфема МАНТ, МАТ, МАД - пия, пиене е включена и в българската диалектна дума матара, матора, означаваща бъклица, съд за вода с капачка. В БЕР неоснователно обясняват тази дума като арабска заемка през турски. Тя се среща и в сръбски, където матара, мадара, освен "съд за вода" означава и мярка за вино. Това показва вероятен по-стар произход на думата матора с произход от прабългарите и респективно иранска етимология на понятието. От горните примери може закономерно да се дойде до извода, че основата МАНТ, МАНД, МАТ е особено производителна морфема на оригинални български думи, носещ смисъл "мляко" и произлизащ от подобен ирански глагол означаващ "пия". Този извод се подкрепя от наличието на подобни думи в осетинския език, наследник на аланския език, който е най-близък да езика на прабългарите. Това са думите МЕШИН (МЕСИН) в осетино-дигорския диалект и МЕСIЬН в осетино-иронския диалект, които означават "кисело мляко". В Чирпанско, разреденото с вода кисело мляко се нарича МАТАН, а не с турската дума "айрян". МАТАН е почти пълен еквивалент па посочените по-горе осетински думи.
мара мара
мараняна Санскр.: marana - смърт, мор, http://spokensanskrit.org/
Мароквълк / В старозагорско има израз - ,, Бягай , иде марок !,, Използва се за сплашване на деца
марокбуквално - Мароканец, чернокож човек, едно и също значение в повечето европейски езици, "марок" на френски означава както мароканец, така и Мароко, вероятната етимология от латински и гръцки (вж. Маврос - Черен), оттам мавър също означава чернокож.
Мартак (партньор в игра на карти диал.)Мартаг - пащу - знак
МАС / МазнинаМАС - месо (Санскр.) МОС - месо (Калаш)
масамаса
МАСА(мебел)МЕС - маса (Дари, Пащу); МИЗ - маса (Фарси)
Маса(тегло) Производна на mas е авестийската дума masti – величие, големина, постижения, превъзходство, добродетел.
Мастиломасижала - санскрит
мастиломашни - санкрит
МАСТИТМАСТИМ, МАСТИ - величие, големина, превъзходство, мъдрост - авестииски
Мати-Маскара (направих го Мати-маскара)Мати - загуба - пащу, Маскара - руини
МатрапазМатрапаз
махаголям
МацамМацу - мацам - Пащу
МащехаМаши - леля в хинду
Мая - Пари, богатство, капитал. Български израз: За тая работа е нужна мая, т.е. начален капитал. . Санскрит – Мая.
маяк, морски фарна Санскр.: mayukha - лъч, яркост, пламък
МЕ, МИМА – ме, ми (Дари, Пащу)
мебелимебели
мебелистмебелист
МегданПерсииски - Мегдан
мегданна Перс.: meydan - поле, площад, място, кръг
МЕДМАДХО, МАДХА - лекарство, лек, цяр, опиянение, пиянство - авестииски МАДХУ - мед (Пали: Будитски) МАДУ - мед
мед, пчеленна Санскр.: mada, madhu
МЕЗЕМАЗА - мезе (Дари, Пащу)
меня, сменямна Санскр.: minati
Мера (нива)Мера - пащу
Месал (покривка)Месала - мъхеста, пухкава - чеченски
месецна Санскр.: masa (изг. се мас), http://spokensanskrit.org/
месец (луна), месечинана Санскр.: masa (изг. се "мас"), http://spokensanskrit.org/
месир/месирка/пуйка,характерно за гр.Стамболийски,кв.Полатово
Месо тох./б/ misa –месо.
месона Санскр.: mansa, http://spokensanskrit.org/
МеханаМеихана(пущу)
МеханаОт персииски Мей - вино, Хана - къща
МечкаМоеше - мечка - пущу Маиши - Дари
Мешина(овча кожа)меш(Пущу, Дари)
МигарМегар - чеченски, Мегем - талишки
МИЖА МИГЛА МИЖА - мигла (Дари)
МилкаЛамбова
МинзухарМезан - жълто (Vejnakh)
МинцовеМинцове
МИР – съгласиеМИХР - договор, любов(Пахл.) МЕХР - договор, любов (Фарси) МИТРА - договор (СтПер.) МИТРА – приятел (Санскр.)
Михлюзмохалес-неблагодарник,пущу
МишкаМогак(Пущу) Муш(фарси)
МишкаМуш - персииски
МляскамМлеккха - издавам неприлични звуци - санскрит
мнениеманас - санскрит
Мнителен мна - санскрит
могана Санскр.: magha - мощ, сила, http://spokensanskrit.org/
МОГЪЩ МАХА – велик (Санскрит)
МОЖЕМЕША – може (Дари)
МОЗЪКМАЗ - ум - авестииски
МОЙМОЙ - за мен - авестииски
Мокани (българско название на румънците)Мука - съсед - чеченски
Мокани (моканин)Подмалцинствена група на Власите, Моканите са пасли като традиционни семиномади стадата си в Северна и Южна Добруджа; мока (от моканин) се нарича тяхната специфична пастирска тояга, според някои автори е била куха отвътре като тръба, оттам понятието "калмукан" означава бобина, цев, нещо, което се навива върху МОКА/МУКА - тръбата на Моканите, иначе означаващо и масур, което е тръба, върху която се навива прежда. Древната тракийска дума за бобина/масур е ШКИДРА; думата е била и македонска - древният македонски град Шкидра е бил превеждан с името Въртокоп, когато е попадал в пределите на България, а това се схваща и като Свредел - тоест лексемата е непроменена и свързана с въртене и навъртане; както КАЛМУКАН, така и ШКИДРА са от един и същ корен с немското ШПУЛА, което показва, че са се развили от един и същ праевропейски език, наричан и "кимерийски". Твърде е възможно моканите да са прото-македони или шкидри/шкодри - не трябва да се забравя, че след похода на Дарий срещу скитите на Балканите е била създадена персийската сатрапия Шкодра, а родът на Свещените Македонски Царе е с персийска кръв, тоест възможно е управляващата династия да е създадена чрез Свещен персийско-мокански (шкодренски) брачен съюз.
мокетмокет - фарси
МомаМомо - жена за женене - памирски ез.
МомъкМомък(пащу)
МОНАХМАНАХИМ, МАНАХЯ - духовен; одухотворен - авестииски
Морваци(етногравска група в македония)Марвач - смел - Пащу
мордаот Санскр. - murdha (мурд): глава
мочка, мочане (урина, уриниране)на Санскр.: mochana - отделяне, изпускане, http://spokensanskrit.org
мошеникна Санскр.: mush - кражба, грабеж, отнемане, унищожаване, http://spokensanskrit.org/
МразяМерка - мразя - Пащу
Мудно МуденМундо - уморено; бавно - памир. ез.
МургавМурки (Кафяв, загрубял) - Eastern Caucasian
МустакМустак - Wakhi
Муся сеБус - ядостан съм - Пущу
МутраТримутри, триединен образ, изразяващ обединение и единство на трита главни бога на ведическите индоарии - Брахма, Вишну и Шива [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Сравни ведическото мурта - образ, лице с българското мутра.
МухаМуха - персииски
МуцунаМукар - чеченски
МушкамМуешка - грабя - чеченски
МЪГЛАМЕЖА – мъгла (Дари)
мъдо, мъдена Санскр.: mada - семенна течност/сперма, похот, страст, http://spokensanskrit.org
МЪЖ МАЗ - голям, велик МАШИЯ - човек МАЖИЩО – най-голям - авестииски
мъжмъж
Мъкнамок - санскрит
МълваМрва - казвам на авестииски
Мърла Мърклаи - небрежен, неспретнат човек - Пущу
МЪРМОРЯ МЪР-МЪР МЪЛВАМРУ – казвам, говоря - авестииски
МърсяМърс - омърсявам - чеченски
МЪРТЪВМЪРЪТХУ – смърт МАРТА - смъртен МАР - смърт (СтПер.) МАРТА – мъртъв (СтПер.) МАРАЯТИ – убивам (Санскр.) МЕР – умирам (И-Е)
мъртъвот Санскр. mrit: разпадам се; Хинди - mrt (мрет): мъртъв
Мърчина (арх)Мърчапан - уважаван човек -Пущунски
мъст до гробмъст до гроб
МътеницаМАТ - мляко - авестииски
Мюедже(арх)Мезда - добри новини - Wakhi
мястона Санскр.: stha, http://spokensanskrit.org/
Място ; Мятаммаетана - авестииски
найдеш найдеш
найс<b>яко</b>
наказвамна Санскр.: kasati (касати - Неп.) - наранявам, наказвам, режа, удрям, http://spokensanskrit.org/
Нана - майка кховарски – Нан.
НАПИСАН НАПИШАНИПИЩА – е написано (СтПер.)
народнарод
НАРЪПВАМНАРАПИ - намаление, намаляване, липса - авестииски
НасладаНиспад - санскрит
НАТИСК НАТРАПВАМ НАТ – увреждам, засягам, повреждам, късам, раздирам - авестииски
Нахендрям сеХендре - пущу
нахъсаннахъсан
НЕНЕ - не (Дари); НА - не (Пащу)
нена Санскр.: na, http://learnsanskrit.org/
не знамнамидонам - персииски
Небе ; НебесаНабха - рай - санскрит
небесана Санскр.: nabhasa, http://spokensanskrit.org/
негов, неин, присъщна Санскр.: naija (Неп. изг. - ней), http://spokensanskrit.org/
НекаНеки - памирски.ез.
НЕРЕЗНЕР – мъжко животно (Дари, Пащу)
нестинари, нестинарство – специфичен народен танц, върху жарава, с езически корени. Интересен факт подсказва кабардино-балкарския вариант на нартския епос, където се описва че младите нарти за да станат войни, минавали през особен вид инициация, изпитание за мъжественост, изразяващо се в танц върху жарава. При осетинците такъв спомен няма, но наличието му в митовете на балкарците които са късно тюркизирани алани, показва че игри подобни на нестинарските явно са съществували при аланите. Възниква въпросът за произхода на нашието нестинарство.Самото название нестинар добре се обяснява от гледище на иранските езици. Виж осетинското nysan, ягнобското ni?on, кюрдското n?san, пущунското nixan, талишки ny?on, персийски n??an, шугнански nix?n, гилянски ni?un, язгулемски na?ona, сариколски nixun – знак, признак /познато ни като по-късния турцизъм нишан – знак/ и общоиранското nar – мъж. Нести-нар, знак, признак за мъжественост, аланската протоформа би изглеждала така: nysan-nar. В староиндийски nrtyati, nrtu?, nrt, nrti? – танц, игра. /IEE/
Нефелен ; Не фелашНифен - нещастие - талишки
Нефес(старобългарски - Душа)Нафас (Пущи, Фарси, Дари)
НечистУчист - санскрит
НИ, НАС, НАМ НАШ НЪ, НА - за нас, наш; НО – нас, наш НАС – ние (Санскрит)
Ние/ Нас тохарски –nas
НизинаНихина - санскрит
НизшНиша - нисък - санскрит
НИСКОНИ – ниско (Санскрит)
нисък, нискона Санскр.: nisa (Неп. изг. - ниса), http://spokensanskrit.org/
нищона Санскр.: nasti, http://spokensanskrit.org/
НОНО - но (Пащу
НОВНАВА - нов, свеж, - авестииски
новна Санскр.: nava, http://spokensanskrit.org/
НОЖ НАШ - да убиваш (Калаш) НАШ - да убиваш (Санскрит)
Нокът ; Ноктинохун - таджикски
носна Санскр.: nasa
НОСИЯНАСАЖИ – текстил (Перс.)
нощСанскр. - nish, nakta
НРАВ - характерНАРАВАХЕ [НАРАВА] - храбър, смел, доблестен - авестииски
Нуга - тип халва архаизъмНега - здрава; твърда - памир.ез.
Обачебиачи - пащу
обемна Санскр.: oba - куп, скупчване
ОбецаАбока - обеца -Eastern Caucasian
ОбичОбюч - целувка - Eastern Caucasian
ОбичОбич
ОБЛАК АБР – облак (Фарси) Абра - небе(памирски езици)
Обсаждамутсад - санскрит
Обувкаиранските езици и снаскрит – бут/був – Обувка/Бутуш
Обяснявам Обяснениеабхидхасьяти - санскрит
ОВО ОВОМ(диал.)АВА - това, онова - авестииски
Овцаавика - санскрит
ОГРАДАКАРТА - ограда (Чуваш.) КАРТ - укрепено място за държане са животни (Осет.)
ОГЪНАГНИ – огън(Санскр.)
Оджак (комин)Оджак - санкрит
Ок (конски хамут)Ок - иго - памир.ез.
Око Тохарски-ak/ok.
окона Санскр.: go, http://spokensanskrit.org/
Олгу ТарканОлка - район - грузински
Олгу Таркан - отговорхахахахаа, грузинския е ирански език, :D :D :D Не ме убивай, господи, колко сте прости иранците.
ОловинаПрабългарска бира. От ОЛ (съвр. ирландски Ейл; старошведски Йол; староанглийски Ел; готски Ол) плюс Вино - тоест "вино" е означавало алкохолна напитка, от ечемичен малц Оловината е прабългарска ечемичена бира
оловинаоловина
ОЛОВИНА - питие на болярите АЛУТХ - бира (памир)
Он (онзи; той)Ена - той - санскрит
ОНЕЗ, ОНЕЗИ, ОНИЯАНАИШ – тях АНА - той АНЯ - друг
ОНОАНА - по този начин - авестииски
Онче-бончеОнчун - игла - памир.ез.
Опай (ставай)Опай - dardic
Опанак (опинци)Сопаанах - Санскрит
опасвам, препасвамна Санскр.: pasati - връзвам, обвързвам, стягам. От pasa - връв, пояс
ОпашкаПас - отзад - памир.ез.
ОПИРАМ, ДОПИРАМАИПИ - близко, доближавам - авестииски
Оппала?par -горе, ubalna -нагоре, ubarn - скачам, думи от езика хинди-урду. Сравни с българското ОППАЛА, с което малките деца се подканват и окуражават за скок. (авестийски)
ораторвадитар - санскрит
ОризОриз - пущу
оръжиена Санскр.: ruja - болка, агония, счупване, болест, http://spokensanskrit.org/
Осемот древнобългарски.
осемна Санскр.: аshtm
ОСТАВАМОСТАЯ [О-СТА] - оставам - авестииски
ОСТЕНСТЕН - игла (Пащу)
Остро ; Остър ; Осил ; Осаасих - санскрит
ОТОТ - от това място - авестииски
ОТВЪН АДХВАНЕМ [АДХВАН] - път, посока, пространство - авестииски
Отдавам сеУдавах - женя се - Санскрит
Отделям, Деляуддал - отделям - санскрит
ОТДОЛУАДХАИРИ - под, отдолу - авестииски
ОтивамУди - санскрит
ОткритУткрита - санскрит
ОТХОДАДХАТ – от това място, там, в това място - авестииски
ОхлювОпашк - гръб - памир.ез.
Ошавкхошв - сладък - памир.ез.
ОЩЕАСТЕ - почивам, продължавам, оставам - авестииски
ПАДАМПАТ - падам, летя (СтПер.) ПАТХ – падам (И-Е)
падамна Санскр.: padyate, http://spokensanskrit.org/
ПазарПазар
пазарпазар
ПазарПазар
ПазяПА, ПАИТИ – пазя, защитавам - авестииски ПАЗ, ПАС – пазя (Пащу) ПАСМАМ – предпазлив (Тохарски А)
Пайвант - с вързани крака(за кон)Пай - крак - персииски/памирски.ез.
ПакПака - утре - лезгин, Пак - утре wakhi
ПакостПакост
Паладана Санскр.: palada - демон, http://spokensanskrit.org/
ПаламаркаПайла - ръкавица - Сариколи
Палапутра(прибирай се палапутра)Порлапури - багаж - пашу
ПаласкаПаласта - висящ предмед - Памир.ез.
паленена Санскр.: palita, http://spokensanskrit.org/
ПалешникПала - плуг - санскрит
Палицапала - кол - санскрит
ПАЛКАПАЛ – палка (Пащу)
ПамукПомба(Дари, Пущу, Фарси)
ПАНДИЗБАНДИЗ – затвор (Пащу)
ПандишпанПандишпан - талишки
ПантаПанда - връзка - Пущу
Панта<img src="http://tashev-galving.com/images/items/068%20SNK1255.jpg"/>
ПапунякПапук - прица - памир.ез.
Папурпапар - Пущу, Вакхи
ПАРИ ПАРУ - много, многоброен, доста (СтПер.)
пармакпръст;пръстен;кръг-в турски,грузински,арменски,азъгбейджански езици
Партакеш(багаж)Парлапури - багаш (Пущу)
Пас (в игри)Пас - след - в пущу
Пасачв кховарски Pazhal – човек, който пасе овце, ПАСАЧ (забележете прабългарския суфикс – ал)
Паста(за мазане)Паста(Пущу)
ПАТА-КЮТАПали - Кутта - разбивам -санскрит
Патаран и Църволан (арх.)Патъран - гъши - лезгин
патермъжка патица,с.голямо асеново-хасковско
ПатерицаПатера - подкрепа - пащу
ПАТИЦАПАТ - летя (СтПер.)
Паткан(плъх, диал. Добруджа)Ватам - плъх - памир.ез.
ПатладжанБанджан - Пущу, Дари
ПатяБади - зло - памир.ез.
ПачаПаче(Пущу), Пача(дари)
Пашмаги (диалект - Подпетени обувки, които се изпозват като чехли. )Пашмаг - обувка - чувашки
пекаот Санскр. pacana (пачана)
ПЕКА ПЕЧАПАК, ПАЧ - пека (Санскрит)
пелеринапелерина - пащу
пелинна Санскр.: pelin - кон, http://spokensanskrit.org/
ПелтеПилте - сладки кори - памир.ез.
Пендари Пенда - редица - Пащу
Пенджер(старобълг.) - прозорецПанджара - Фарси
Пеня сепанаяте - санскрит
пепелянкаот старомакедонски и тракийски: ПИКУЛЯНКА - усойница с рогче, преминало в коптския египетски като пикула - усойница, в гръцки е запазен само топоним - с. Пикулянка (Пикуляника) в най-южния край на континентална Гърция по средата между Каламата и Спарти, гръцката дума за пепелянка е охия, а също и ехидна за усойница; пикула идва от пик - идентично с протогерманската/протокелтска лексема pick: старонорвежки pikka - да клъвна, да убода; средновековен холандски - и немски - picken - кълва/кълват, старофренски piquer - убождане, ужилване, деривати - пика като оръжие за набождане на противника; пиърсинг - боцкане и др. С приемането на славянския през 9 век поради схващането, че славянският е свещен език се провежда тотална чистка или просто замяна с най-близката по звучене дума, пикулянката става пепелянка и започва да се обяснява - защото е сива като пепел и т.н. с уговорките, че има по-тъмнопепеляви и по-светлопепеляви и т.н., а всъщност името на змията идва от рогчето.
ПеперудаПарпаронук - памир.ез.
Пеперудаот латински Papilio, в северния гръцки диалект Петалуда, в югозападния български диалект Пемперуга, счита се, че протоиндоевропейският корен за "леко докосване", "допир", "усещане" - "pal" (срв. "палпация") е редубликиран в думата, за да се получи конкретизация - това нещо, което докосва леко и предизвиква мимолетно усещане за досег, старославянската дума е бабка, в руски бабочка, тоест баба, майка на майката (или бащата), прародител, който е "отвъд", поради много древните паневропейски вярвания изобщо за отвъдното, от тази древна "роднинска" терминология за назоваване на насекомите в български е оцеляла Калинка - т.е. "калина", сестра на съпруг.
ПЕРА, ПЕРО ОПЕРЕНИЕПАРЕНЕМ, ПАРЕНА - крило - авестииски ПАР – крило (Дари, Пащу) ПАР – перо (Фарси)
Пергел*като Пъргав
ПердахПардах - персииски
ПЕРДЕ ПАРДА – перде (Дари) ПАРДЕ - перде (Пащу)
ПЕРЕМ ПРЕМИНАПАРАМ – далече, на разстояние, напреко, отвъд, отсрещен, насрещен
перишанперишан
перишанженски накит
Перча сеЕрчи - стани Eastern Caucasian
ПерчемПерчем - предна коса - Пащу
ПЕСПАС - пазя - Дари
ПестилПашт - изтисквам - Пущу
ПетаP?dha – стъпало на крак.(авестийски)
петана Санскр.: pada - крак, стъпка, http://spokensanskrit.org/
Петало (място за слагане на пета при яздене на кон)Пет - объл - памир.ез.
петелот Старобълг.: петь - пея
Печат Bechedi – печат (Georgian)
Пече – грее,печеСанскрит – Пахуче(за слънце)
ПечеляПичеил - заделям - пущу
Печка*като пече
ПечуркаПечурай - малка;добра - пущу
пеш, пешана Санскр.: pes - движение, ходене, отиване; pesati - движа се, ходя, отивам, http://sanskritdictionary.com
Пешак Peshana – бия се; боря се. Сравни с ПЕХОТА, ПЕШАЦИ, СПЕШЕН. (авестийски)
ПЕШКА - фигура пехотинец достигаща края на дъската ПЕШАНАЙТИ, ПЕШ - бия се срещу неприятел, боря се срещу ПЕШАНА - боря се, воювам, напредвам, бия се срещу неприятел ПЕШАНАХУ - битка, борба ПЕШО-ТАНО - достоен да загине, заслужаваш смърт, престъпник ПЕШО - доведен до край - авестииски
пешкирпишкир - персииски
Пиво НапиткаПиво - санскрит
пиенена Санскр.: piti, http://spokensanskrit.org/
Пиене ; Пияпаана - санскрит
пикая, пикаенена Санскр.: pikananda - извор, отскок, струя, пролет http://spokensanskrit.org/
пилевиж пули
Пиле ЖупанПиле - господар - талиш
пиловиж пули
Пинкам (страдам диал.)Пинег - болка - Пущу
ПинтияПинти - мръсен - талишки
Пиригла - въртележкаИранките езици – Пирги – въртя,кръжа,движа се бързо.Пиригила – въртележка.
ПирустияПеруздай - пащу
Писа/Писана – котка. В кховарски – Pushi- pushi = писи-писи.
ПитаПит - плосък Питик - пита - Пащу
питиеот Санскр. pitu, pitha
ПИШАПАИТ - надписвам, гравирам (СтПер.)
ПишлемеПешлемай - подрастващ - пущу
ПишманПесман - персииски
ПищялкаПиштак - памир.ез.
ПияPi - пия. Глаголът рi е древно ирански и произлиза от думата ар (ав) - вода. Специалистите знаят, че глаголът пия няма славянски произход. Счита се, че той е преминал от гръцкия език в старобългарски и от старобългарски през черковно-славянския език е навлязал в днешните славянски езици. Обаче, по-вероятно е този глагол да е навлязал в старобългарски от иранския език на прабългарите, където той сигурно е присъствал като рi - пия.
Пия ПропияПропити - санскрит
ПИЯ, ПИТИЕПАЙ - пия(памир)
плавамот Санскр. plava: плаване, плуване
Планинапланин - голям;огромен - Пущу
Плах ; ПлахоПЛИХА - санскрит
ПЛАША УПЛАХПАЛАХУ - страх (Shumerian)
ПлещяПлеч - Вакхи
ПлодПхала - санскрит
поганецна Санскр. poganda - деформиран
ПОДДЪРЖАМ ДХАРМАН – подръжник, държава, закон (Санскрит) ДХАРМА – религия, задължение (Санскрит) ДАР - държа, управлявам
ПОДИРБААД - след (Пащу)
ПозорСтаробългарска дума – ПОЗОР, която първоначално е означавала “гледка”, а в по-ново време е придобила друго значение – “срам”. Тя е заимствана с първоначалното си значение (гледка, зрелище) в много съседни славянски езици – сръбски, хърватски, чешки. Но не във всички – в руски тя присъства, но с късното си значение (срам), а в полски тази дума изобщо не е позната. Тази старобългарска дума има щастлива съдба, защото в сръбски, хърватски и чешки тя вече означава “зрелище” и “театър”.
Поквара ; ПокваренКавара - гнило - санскрит
Полк Основна морфема е старобългарската дума ПЛЪКЪ, която е навлязла в повечето славянски езици. Тя е сродна с общоиранското *bal – войска и осетинската дума balкъоn – пълководец, производна от същата общоиранска дума *bal – войска. Осетинците са потомци на аланите - ирански народ, най-близък по език и произход етнос до прабългарите.
ПопържвамПърга - псувня - Пущу
поражениена Санскр.: parajaya - поражение, загуба, http://spokensanskrit.org/
ПоркамПкхор - вечеря - чеченски
Пост, ПостяПасра - спестявам - пущу
ПостулиПост - плат - Пущу
ПотонПотон - талишки
Потурипамирските езици – пот = крак
потурипотъри
потурипотури
похарчаша
Почитпужита - санскрит
поштракийска или протогерманска дума, заета и разпространена чрез келтски със значение малка кесия, кесийка, портмоненце, торбичка - във френски pochette, заета в турски като поше в смисъл на торбичка, джобче, кесийка, в английски като пауч - торбичка от сгънат плат, и като покет - джоб, в кюрдски като пуши - квадратно парче плат, което се връзва като торбичка/кесийка или се връзва на главата като кърпа, във фарси като пусийе - покривало (и за глава). В израза "кесия за баня" - изконно български, вероятно се крие практика в антична Тракия да се ползва парче плат за триене/масаж.
пош"пош" - кърпа, кесийка, торбичка в старонорвежки е puss (Old Norse puss "pocket, pouch"). Тоест по-горе правилно е посочено, че е от протогерманската лексика, следователно е била и тракийска дума, разпространена в Азия чрез македонските колонии след завоеванието на Александър от 4 в пр.н.е. до преврата на Сасанидите 2 в.н.е. Пош-Пус се е развило в циничната дума пъси/пуси в съвр. англ., нем. и др.
ПощяПотк -чистя - памир.ез.
Поя ; Напоявам ; Упоявамапа - авестииски
поясна Санскр.: pasa - пояс, връзка, връв
Прагпражия - санскрит
Праз ; ПразноПрасса - дупка - грузински
ПРАЗ-ЛУКПИЯЗ – лук (Фарси)
ПрангиПранкх - пущу
ПРАСЕВАРАЗА - диво прасе - авестииски
прасестаринната форма е била ПАРСЕ - тук има метатеза ар-ра, от старопруски parstjan, литовски parsas, руски поросенок - малкото на свиня.
Праскам*виж прът
прашам, прашуванена Санскр.: prashna - въпрос, питане, http://spokensanskrit.org/
ПРАШАТ – питам (в Макед. и Руски ез.) ПЕРЕСА, ПАРЕС - да питам, запитване ФАРСА - въпрос, разпитване - авестииски
пращам; пращам изпращамПраста - памир.ез.
ПРАЩЯ ПАРЩА - удрям, блъскам, разрушавам, битка
ПРЕ- -(представкаПОУРУ - много - авестииски
ПРЕДПАРА, ФРА - пред - авестииски
ПРЕДАДЕН[ПАРА - ДА] - да дадеш, да дариш - авестииски
предскутник/прескутник/престилка-пред-през-скута-използва се в някои села около гр.Благоевград,специално селоОбидем
предципитарах - санскрит
Презид (Бълг. Апокриф.Летоп. 11век)Перзит - бариера - Пущу
препаскавиж "пояс"
Преплавам ; ПлавамПараплавате - санскрит
ПРЕТЕНДИРАМПАИРИТХНЕМ, ПАИРИТХНА - нормално движение на живота, съществуване; битка; спор, борба, атака - авестииски
ПРЕЧИСТВАМПАИРИЧА - пречиствам - авестииски
ПРИ ПАИРИ – наоколо, до, при, измежду - авестииски
ПРИКАЗКАПРАКАСА - изясняване (Санскр.) ПРАКАСАКА - измама, изказвам, изразявам, тълкувам (Санскр.) ПРАКАСАНА - известност, слава, знаменитост, показвам (Санскр.)
Природапракрити - санскрит
ПРИТИЧВАМПАИРИ-ТАЧАТ [ПАИРИ - ТАЧ] - да тичаш наоколо/наблизо - авестииски
ПРИЧИНА (ПРИ+ЧИНА) ЧИНИШПАРА-ЧИНАЩИ - признавам, приемам, съзнавам, гледам, наблюдавам, мисля, уча, ЧХИНА - счупен (Санскрит) ЧХИНА - счупен (Калаш)
ПРИЯТЕЛ ПРИЯ - благодетел, любим човек, заслужил добро, жена, любов (Санскрит) ПРИЯТА - най-обичан, най-скъп, любов, привързаност (Санскрит) ПРИ - удовлетворявам, харесвам се на (Санскрит)
приятелприятел
приятелна Санскр.: priyata - скъп човек; (2) - харесвам, обичам, радвам, http://spokensanskrit.org/
ПРОБУДЕНПРАБУДХ – пробуждам (Санскрит)
Прокобакобус - пущу
просторПрастара - санскрит
просторна Санскр.: prastara - равнина, поле, плосък връх http://spokensanskrit.org/
ПРОТИВПРАТИ – срещу (Санскрит)
пръвна Санскр.: purv - рано, изток, http://spokensanskrit.org/
пръдня, пърдяна Санскр.: parda, pardate, http://spokensanskrit.org/
ПръскамПърсън - памир.ез.
ПръстПръст - dardic
Прътот названието на думата "брадва" в източноиранските и тохарските езици: в осетински f?r?t, тох./б/ peret, тох./а/ porat, хотаносакски parata, pada – брадва. В санскрит paras?-?, протоиндоирански parac?u - брадва /L-IAIL/, /DA-DT-b/. В чувашки purta – брадва, показва индо- и източноирански произход. П. Добрев счита, че глаголическата буква “ф”, която има формата на двойна брадва, е наречена фрът, което може да бъде прабългарския аналог на аланското название на брадвата ( f?r?t).
Пръцкам (пърдя)Пръц - пущу
Прьси - гърди (старобълг) Перси - староирански
ПряпорецПарпар - флаг - памир.ез.
прясолпрясол
ПСУВАМПИСУНА - псувам, ругая, проклинам (Палийски) ПСОВ - погубвам (Нурист.)
Пужав (глупав. диал.Видинско)Пуч - глупав - пущу
пуйка/пуякБиба/бибел
Пукам сеПуг - чупя - пущу
ПуканкаПуканкха - балон - пущу
пулиот латинското pulli - малко, новородено животинче, животинче-кърмаче - пули - малко магаренце; пило - пчелни яйчица и лаврички (пчелни бебета), пиле - малко на птица.
Пуля сефул - зяпам - памир.ез.
Пунда / Шунда / Путка - женски полов органНа пущунски p&#339;ndd, pundd,– вагина.
Пуст (лош човек) Пусти му...Пушт - персииски
путкана Санскр. putaka /цепка, разрез, кухина, тесен отвор, гънка/
ПушаПукха - пуша - памир.ез.
Пчела в иранските езици – бучела
пчелана Санскр.: madana, http://spokensanskrit.org/
ПъдарПадар - согдииски
ПъдпъдъкБадбадак - талишки
пъкълна Санскр.: pakal - огън, http://spokensanskrit.org/
ПЪЛЕНПАРЕНА, ПАРЕНАМ, ПЕРЕНЕ, ПЕРЕНЯ – пълен с, напълнен; - авестииски
ПъпешПарпанкху - пущу
ПъпкаПупака - пащу
Пъпля (лазя)Паполи (едва мърдам) - пущу
ПЪРВИПАУРВА, ПАУРВО – първо, предварително, челен, ранен ПАОУРВИМ - най-ранен, най-стар, първоначален, първичен, пръв, основен - авестииски
Пъргав– Корен Пирги като,,Пергел.
ПържаПража - санскрит
пържана Санскр. - bharjati
ПърляПарла - чиста, - пущу
Пърхам Пъркха - прелита - пущу
пътна Санскр.: patha - път, улица; (2) pati - движение, ходене
път (един път) (два пъти)...Пот - път - памир.ез.
ПЪТ, ПЪТЕКА ПЪТНИК ПЪТЕНПАТО, ПАТХА, ПАТХАН – път - авестииски
пътенпътен
Пъхам сеПох - пъхам се - Пущу
Пъча сеПъча - пущу
пянана Санскр.: phena (Неп. - пьен), http://spokensanskrit.org/
Пясъкпесана - санскрит
РабошРабош - талишки
Раван(рахван)Рауан - ход - памир.ез.
РАВНИНА РАВЕНРАВАН - долина , дол - авестииски
РадвамРадх - санскрит
РАДОСТРАДХАС -благоразположение, доброжелателство, подарък (Санскр.)
Разакия (сорт грозде)разаки - грозд - талишки
РАЗКОШРАЕШКА - богатство, охолност, пищност, величие - авестииски
РАЗРУХАРАШАХ - вреда, щета, повреда - авестииски
РАЙРАЙ - сияние, блясък, лъчезарност, богатство, величие, великолепие - авестииски
РаклаРак - врата - лезгин
рана сарана - от Хинди
ранана Санскр. - arani
ранана Санскр.: vrana - язва, зло, драскотина, http://spokensanskrit.org/
рана, нараняванена Санскр. - vrana
Раненвранин - санскрит
РапанРопан - талишки
РАСТАРАОСЕ[РАОД] - раста, никна - авестииски
Рат Ратници РитамРът - боря се - памир.ез.
Рачел (петмез)Рачин - вкусен - талишки
ревна Санскр.: rava - рев, плач, http://spokensanskrit.org/
РЕВАРУ, РУВАТИ - рева (Санскр.)
Реве – плач,ревСанскрит – рое.
Редв Авестийски – Рита - ред, законност и морал във Вселената - основен принцип на ведическата философия и религия [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Обратното на рита - анрита (безредие), означава хаос! Сравни рита с българското ред!
РЕДАРТА - ред, законност - авестииски
РЕДА РЕДИШ РЕДИМ РЕДИЦА РЕДОВЕНРАТУ - присъда, наказание, модел, план, схема - авестииски
РедовенРАТВЯА - навременен, уместен, благоприятен, законен, присъщ, точен, правилен - авестииски
РЕЖАРАЕШЯТ [РАЕШ] - да страдам, вреда, щета - авестииски
РЕЖИМРАЖ - правило (Санскр.)
Резе (заключалка)Резе - талишки
Резкарекха - санскрит
рекана Санскр.: rakhati (rakh) - движа, отивам, http://spokensanskrit.org/
РендеПерсииски - ренде ; Ранд - уравнявам - талишки
Ренк – цвят.Санскрит – Рънк. На старобългарски означава "цвят", също и на фарси.
РЕСНАРАСАНА - колан, въженце (Санскр.) РАСАН - колан, въженце (Ф) РАТАН - колан, въженце (Осет.)
РечРИГ -санскрит
речна Санскр. - recha: издишам
РиганРеикхан - памир.ез.
РидРид - талишки
РИДАЯРУД – плача, вия, оплаквам - авестииски
ридая, риданиеот Санскр. - roda, rodana: плач/а, ридание/я
Рипни– Riphe – кховарски. – скочи,стани.
РИСУВАМРАСЕМ – рисувам (Дари, Пащу)
рог, рогана Санскр.: shrga, http://spokensanskrit.org/
РОЖДЕН РАОСЕ - раста, никна ДАЕНА - проглеждане, зрение, зрително поле, видение, поява - авестииски
рокам (броя-арх.)Ръкъм - цифра - талишки
Росараса - санскрит
Рота старобългарската дума РОТА – клетва има индо-ирански произход и е заимствана в много славянски езици. Тя е сходна със санскритската vrata - клетва и съвременната българска дума "вричам се" - заклевам се. В случая няма да коментираме кога е станало това заимстване – в първите векове на новата ера при смесването на дошлите от север венети с местното иранско население по северното причерноморие или по-късно, при усвояването на писмения старобългарски език.
Руп – пари(рупла/рубла)
РУСРУСАТ - светъл, блестящ, бял (Санскр.)
РучамРуч - ям - дардик
РУЧЕЙРУ - тека; лея се; произтичам - авестииски
РУШАРУСАТ - повреждам; причинявам болка; наранявам; боля, рана (Санскр)
руша, рушенена Санскр.: rushati (rush) - наранявам, http://spokensanskrit.org/
РушветРушвет(персииски) Решват(Пущу)
Ръмежрамате - санскрит
РЪМЖИ РЕМЪКРЪМА - кръвожадност, сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, верига, синджир
РъсяРъс - памир.ез.
РъфамРъфаг - хапя - памир.ез.
РъфамРупа - Санскрит
са – гл. съм Аналогично е осетинското s? - 1) личн. мест. 3 л. мн.ч. род.п. – те; 2) притеж. мест. 3 л. мн.ч. – те, на тях; с? х?дзар – техния дом.
СабяШаб - кинджал - Пащу
сайбияна Санскр.: sabhya - културен, фин, образован, http://spokensanskrit.org/
Сакам - искамП.Добрев посочва сариколското шъкав /xikaw/ - търся. /ПД-ЕАКБ,стр.126/ В тох./б/ skai – стремеж, желание, sak - искам. /DA-DT-b/ В осетински sаkkаg – удостоявам, желая, оказвам внимание. /ОРС/ В авестийски isaiti, санскритски icchati/ Тохаро-осетино-/пра/българска аналогия.
Сакарна Санскр.: sakara - красив, енергиен
Сакат Етимологични паралели: В тох./б/ s?ak?to – удар с меч или палка. Д.Адамс го свързва с протоиндоевропейското sek – сеча. /DA-DT-b/ Сравни с пехлевийското zad?g – убит. В осетински skъuыхt? – поразен, увреден, sахъаt – порок, недъг. /ОРС/ Виждаме древна тохаро-алтайска заемка и тохаро-осетино-/пра/български паралел.
Саламура силно осолен разтвор за запазване на сирене. САЛАМУРА може да се разглежда като съвременна форма на някаква старобългарска дума, която в реконструирана форма би трябвало да звучи като САЛАНУР, производно от САЛАН (солен) и прабългарския суфикс "-ур". Особено интересен е преходът "н" - "м" в тази дума. Този преход се среща и в много други думи, например: "муцура" от изходното "носур", "муцуна" от изходното "носун", и "лимкам" от изходното "линкам". Известно е, че диалектните и старинни думи "носур" и "носун" са образувани от "нос" - лицев орган за дишане. С думите муцура и муцуна се нарича лицевата част от главата на свинята, която е оформена като рог или нос с цел ровене и намиране на храна. Този преход "н -м" е широко коментиран от проф. Иван Добрев като типичен за много прабългарски думи.
саламураот salmorejo (готско-вандалски - преминало в испански), сол от морето, разтвор за мариноване с морска сол, марината (също "от море", разтвор, солен като морската вода).
Сам Санскрит – сем,самс
самна Санскр.: samana - един, http://spokensanskrit.org/
Само, сал, садесал - единствен - памир.ез.
Самодива В основата на думата стои тох./а/ s?m - враг и иранското *dev – зъл дух, демон, в осетински daw?g, ягнобски dew, кюрдски d?w, пущунски dev, талишки, гилянски, персийски div, шугнански dew – зъл дух, демон.
самотана Санскр.: samata - същност, идентичност; (2) shamatha - тишина, http://spokensanskrit.org/
Самчия(старобълг) - пратеникSamadzh –комуникация, контакт (Sanskrit)
Сан- San (сан) – издигам, от тук термина “САН”, степен в обществената иерархия при прабългарите.(авестийски/персийски)
сандъксандук - от Хинди
Санскритски двупосочен онлайн речник с транслитерация - 1spokensanskrit.org
Санскритски двупосочен онлайн речник с транслитерация - 2sanskritdictionary.com
сапунсабун - таджикски
Сара/Саракт Sara – глава, съпруг, власт. Сравни с българската владетелска титла ЦАР и думата САРАКТ.(авестийски)
Сатанана Санскр. - sata-na /осветяване/
сатър сатър
СачмеСачма(Пущу, Фарси)
саяна Санскр. - saya /почивам си, спя, лежа/
свастикана Санскр. - svasti (щастие, успех, просперитет)
сватсва - свой - санскрит
свекър свасура - санскрит
светлинаот Санскр. - svet (швит): светъл, ярък, бял
Светя ; Осветлениесвита - санскрит
СВЕЩЕНСЪВИЩЪМ – най-могъщия - авестииски
Свила Свила – коприна Осетино-прабългарското понятие е заето и в ингушки като ?illa – коприна. /РИС/ Руското шелк, няма отношение към българската дума, то е скандинавска заемка, в староисландски silki
свинкасвинка
Свиреп В чувашки откриваме сходното sir?p – с твърд, непреклонен характер. Като цяло етимологията се изяснява от осетинското sbir?gъ k?nыn – озлобен, заплашващ. /ОРС/ .
СвиряШпилак - свирка - памир.ез.
Свободасваю - санскрит
свобода или смъртсвобода или смърт
СВОЙХВА – сам, себе си - авестииски
свойна Санскр.: sva - наш, на себе си, http://spokensanskrit.org/
Святспента - авестииски
СгурСкорг - въглен - памир.ез.
Сдухан - изсъхнал, спаружен, мършав, с болнав вид. /СИ-РРОД,стр.448/ Думата е прабългарска, с ясен осетински произход, в осетински zduxыn – смачкан, свит.
себе си, myselfна Санскр. - svayam. Чете се свайем.
Севина Севина
СегаСек - дардик
Седемот древнобългарски.
седенкана Санскр. - sadanika /помещение/
седяна Санскр.: sada - седене, http://spokensanskrit.org
Секване/Сецвам се хващане, най-често схващане на кръста. Аналогично е осетинското s?cc? – схванат, с мускулна ригидност /схванатост/ на кръста.
семействона Санскр.: samtana, http://spokensanskrit.org/
Сепвам се стряскам се, извършвам рязко движение. В осетински s?pp – бяг, препускане, конски галоп, s?ppаrыn – подхвърлям нагоре, скачам.
Сетя, да се сетя, досетя мисля, съзнавам. Няма славянски аналогии. Аналогично на осетинското s?ttin – мисля съзнавам, досещам се.
СИВСЕФИД - бял (Фарси.) СИАХ - черен (Фарси.) СИЕХ - черен (Тадж.)
Сила S?ra - сила, мощ, копие. Сравни с българските думи ШИЛО и СУЛИЦА - копие.
Сима – род,потомство. Най-близко е тох./б/ s?aumo – човек, s?maske – дете, потомък. /DA-DT-b/ В пехлеви sh?y - мъж, пущунски и персийски sima – лице. В чувашки sыn – човек, показва паралел с авестийското zantu - племе.
СИН СИНУС – син (Санскрит) ЗИ, ЗЕИ – син (Пащу)
син. синовена Санскр.: suna, http://spokensanskrit.org/
СинджирЗанжир(Пащу) Зарнжир(Дари)
синджирзанжир - персииски
СинигерЧинурго - памир.ез.
синигерна Санскр.: singhanin - слузест, сополив, http://spokensanskrit.org
Синор – граница. Явна тохарска, или източноиранска етимология, тъй като синор се използува и в кюрдски.
Сипаничев – пъпчив. В тох./б/ s?nk??* - пъпки, обрив по лицето, бръчки, осетински sinkъ – пъпки. Аналогично е чувашкото ??pan, кюрдското ?iban – пъпки. Очевидна /пра/българо-осетино-тохарска аналогия. Осетинската дума е аналогична с тохарската, докато българо-чувашката с иранската/кюрдската/.
Сирак В осетинското sirrak ознавава чужд, чужденец, sаjrаg – достоен за съжаление и оплакване, s?rхъuаg – безпомощен. /ОРС/ Виждаме наслагването на славянската с източноиранската етимология. Друга възможност е пехлевийското и осетинско понятие, shirhwarag и хsыrх?rаg – малко дете, кърмаче, свързано съответно с shir и хsыr - мляко.
СИРЕНЕШИР – мляко (Фарси)
сиречсиреч
СирищеСирещ - леплива течност - памир.ез.
СИРНИ празник на който се яде халва на конец ХАЛВА ШЕРИН - бонбон (Фарси) ШЕРЕНЕ - сладко, бонбон (Ф.) ШИРНИЯТ - бонбон (Азери)
Сирница празник с палене и прескачане на огньове, хвърляне на запалени стрели и топчета. Езически празник на огъня. Вероятно названието идва от прабългарското „сар, сер, сур” – бял, блестящ, искрящ, косвено огнен (виж Саркел – Бялград, също Сурья - Слънце) или от източноиранското „сурх” – червен, косвено огнен.
СиромахСиримах - пащу
Сиряв (Сирява вълна_Сурав - мръсен - дардик
Сиряк – болен(Пернишко).Етимологични паралели: В хетски istark, санскрит saruja – болест, санскрит hwar, авестийски zwar, хотаносакски s?r, согдийски zb`yr, осетински иронски zyryn, zyrd, дигорски zarun, zurd, пехлеви zafar, ягнобски zw?r, пущунски zawar – изкривен, сакат, увреден, тох./б/ sark – деформация, болест.
Сказание катха -разказ - санскрит
СКАНДАЛСКАНДА – разрушение, унищожение - авестииски
Скапан В иранските езици коренът skap/f означава размазвам
скат покрив на къща, планинска височина. В осетински sq?t, язгулемски skat, искашимски skud, пущунски ?at, chat, персийски ?at, белуджи chat, кашмирски chath, непалски ch?t, хинду-урду chat, кховарски istan – покрив, стряха.
скверовезначение
Скенж - устроиство от 2 дъски използвано в миналото за наказание на престъпнициосетинската (по-точно дигорска) дума скъёндёг - теснина
СКОК СКОЧИСИК - скачам (Чуваш.) СИКНИ - скачай (Чуваш.)
Скринскрин - персииски
СкутСкуд - убежище - памир.ез.
слабна Санскр.: slatha (слат - Неп.) - слаб, хилав, отпуснат, http://spokensanskrit.org/
СЛАВАСАРВА, СРАВАС, СРАВАХИ - слава СРАВИ - прославен - авестииски
славянинна Санскр. - slavana /неспособен, негоден, слаб, недъгав/
СлавянскаПисменост
Слана – осетинското sald – студ, мраз. Също в осетински s?l?n, siy?nc – зъзна, мръзна, xalas – слана, студ, пехлеви sard?h, рушански и хуфски salqin – студ. /ВС-РХТ/ П.Добрев посочва памирското сэрана – слана. /ПД-ЕАКБ,стр.128/ В санскрит slt?, таджикски salmn, в памирските езици salqin, кховарски salsala – студ. В тох./б/ s?l?ce – сняг.
СЛУГА СЛУЖАСРУ - давам
Слух/Слушам Sr?tahe (sr?ta) –слушам, чувам (преход р - л)(авестийски)
Слънце ; Сонце - Сон(розета от плиска)Sona - злато - Хинди
Смайванесмая - санскрит
СМЕАСМЕ – ние (Санскрит)
Сме –1л.мн.ч. на спомагателния глагол съм, който няма славянски аналог. Аналогично на осетинското sыmах – вие, вас. /ОРС/ В хетски sumas, -smi – вие, вас,si,sa- той, санскрит a-sm?, авестийски a-hma – ние. тох./б/ -me, прототохарски *-me – ние, вие, s?an? – те, тох./а/ sa-, тох./б/ se – това, санскрит sa?, sa?h? – това.
СмокСшком - Eastern Caucasian
Смъди – люти на очите или носа. Аналогично в осетниски smudыn – душа, мириша.
СМЪРТМАРД - мъртъв (Дари); МАРА - мъртъв (Пащу)
смъртот Санскр. m&#7771;ta, martya, mara, mari
смяхна Санскр.: smaya - смях, смеене; smayate - смея се, усмихвам се
Снага В осетински syn?g, кюрдски s?ne, пущунски sina, талишки sin?, персийски sine. В чувашки ?an, общоирански *tan – тяло на човек. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.84/ В тох./а/ n?k – тяло, от същия корен е санскритското naga, руското нагий, старобългарското нагъ. За снага виждаме тохаро-осетински паралел.
снагаот готски снага - облечено тяло, туловище, част от тялото без крайниците и главата, която се покрива с дрехи, възприето от гръцки (с)накос - вълнена дреха, което е възприето от семитските езици (напр. арабски - наки, дреха от овча кожа с вълната и арамейски са-н-гир - обвит в овча кожа). Възприето в някои от славянските езици, напр. полски, в смисъл на украшение - нещо украсено, облечено; торсо в италиански е статуя без крайници, но е имало смисъл на снага както в български, иначе торсо произлиза от тирс или жезъл, стрък, стебло.
Снахаснукха, снуша - санскрит
СобаУБХАЙЯ - санскрит
Сокай (було)Сучкай - Eastern Caucasian
Сокачии(готвачи - старобълг)Szacacs – готвач (Hungarian)
Сомор(мишка - древнобълг.Шупор - мишка - памирски
СОФРАСОФРА – плат който се поставя на земята на който се слага храна (СтПер.)
Спадам ПриспадамШпад - санскрит
спанакaspanakh - ирански
СрамСанскрит – шарм.
СРАМШРАМ – срам (Дари, Пащу)
СРЕДА – околна среда, хабитат, общество, кръг от съмишленици, семейна средаСАРЕДА – род, порода, раса, категория, разновидност - авестииски
СтанСтан -авестииски - Военен лагер, жилище, обитаемо място, държава
СТАР, СТАРЕЦ, СЪСТАРЕНСАТАР – тиранин САСТАР – тиранин, владетел - авестииски
СтирСтир - монета - согдииски
СТОСАТА, САТЪМ – сто САТА - сто (Санскр.) САТА - сто(памир)
сто, 100на Санскр.: shatam, http://learnsanskritonline.com
стоене, оставанена Санскр.: stha, http://spokensanskrit.org/
Стол Осетински стъол. Скитска или българска заемка в руски.
Стомана В тох./б/ stemye – стабилен, здрав. /DA-DT-b/ П.Добрев посочва памирското стоман – здрав, закален, в явна връзка с българското стомана.
СтомнаСтома - чеченски
СТОПАНИНСТХАПАНА - установявам, създавам, домакинство (Хинди)
СТОЯСТА – стой, остани, - авестииски
СтояСтха - санскрит
Стоянкастана - санскрит
СТРАДАНИЕ СТРАДАМ СТРАДАСАДРА – нещастие, беда, стрес, болка, мъка
СТРАННИКСТРА - разпространянам се навън, разтилам се навън
стредекстредек
стредекстредек
Стреснат Аналогично е осетинското st?rsыn – стреснат.
СтринаВ тох./б/ strisa, авестийски stri, кховарски ?tri, ?trin, вахански strei, шугнански stredz, сариколски stir – жена. /DA-DT-b/,/VS-ETD/ В нуристанските езици /кати/ - ?tris, ?tri, ?tr`a означава жена. Протоиндоиранската форма *str`i, в санскрит str?, stra?na, согдийски stry, означава жена. П.Добрев извежда стрина от пущунското strya – жена, както виждаме, понятие от същия етимологичен порядък. В българския фолклор с названието стия, стии, се наричат митологични същества полу-жени, полу-риби (русалки), живеещи в езера и реки, които примамват и удавят мъжете. Аналогично в искашимски shьts, зебакски shec, означава жена.
стрина, стринкана Санскр. straina - достолепна жена
Стръв/Стръвен/Стръвница- Staora - звяр, добитък, впрегатно животно. Сравни с българските думи СТРЪВНИЦА, СТРЪВ. (авестийски)
СтудСтуд - памир.ез.
Стълбстамбх, стабх
Стърга(оглед- диал.добр.)Стърга - око - Пащу
Сугарен – изостанал,късно роден. В тох./б/ s?k, s?ks•tr – заден, изоставащ. /DA-DT-b/ Също в шугнански sagri, язгулемски sav – заден, изоставащ. В осетински sidzar, ягнобски sagora, кюрдски s?wo, талишки segir, персийски sagir, язгулемски sagira, сариколски и белуджи sagir, кховарски tsoghu, хинди-урду ?hemand, белуджи chor? - сирак. Може да търсим очевидна връзка на иранските примери с българското диалектно сугарен – късно роден, изоставен, изтърсак, нежелано /непланирано/ дете.
Суджув(медовина)Сиджу - сладко питие (Ishkashimi)
суканхранен
Сукманв угрофинските езици – Сокман.В Памир – Чакман/Сукбан.
Сульо – простак, обида. Сходно е осетинското sаul?g – бедняк, човек от низшите съсловия, простолюдие, буквално „черен чевек”, или s?lх?r - простак. 372.Сумтя/Сумтене - в осетински sym, s?m, s?pp, кюрдски sema означава звук, сумтене.
Сурва български народен празник. П.Добрев посочва директни прабългарски израз, от надпис в Мурфатлар: „Сурп Ефе Христа” – свети боже Христе. /ПД-ЗФ,стр.89/ При чувашите зимният празник отбелязващ зимното слънцестоене – 22.12. аналог на нашата сурва, се нарича сурхури. Думата е от вероятен ирански произход. В санскрит surkshati – почит, уважение, srobh – красив, в ирландски saoire - празник. /EDGL/,/EID/ В иранските езици sourb – свят, обичан, почитан, авестийски srira, согдийски ?ir, хотаносакски cir? – хубав, прекрасен. /Ch-DIV/ В осетински s?rft - чист. /ОРС/ В кюрдски xar?, пущунски и персийски sara – чист, също в кюрдски s?r, пущунски sar?ok, талишки syre, персийски sorur, гилянски s?r - радост. В кюрдски s?r, пущунски sar?ok, талишки syre, персийски sorur, гилянски s?r - радост, удоволствие, веселие.
СУРВА - благодарен богСАУРВА – зороастрийско божество СВАР – слънце (Санскрит) СУРИЯ – бога на слънцето в индуизма ШИВА [САРВА, – всичко] - благодарен бог (Санскрит) СОР - година (Азари) СЕР - година (Зазаки)
Сурик Съгласно Фасмер [4], тази дума идва от църковно-славянската (старобългарска) дума СУРИКЪ–червено багрило. Вероятно, самата старобългарска дума СУРИКЪ произлиза от източно-иранската дума СУРХ – червен, която прабългарите са донесли от Памир. Думата СУРХ сигурно е присъствала в прабългарския език, защото остатък от нея има в съвременния български език. Когато един плод започне да зрее се казва, че е НАСОРЯЛ, т.е., леко почервенял.
Сурна влача. В санскрит surudh, авестийски sparana, осетински suryn, средноперсийски spurdan, съвр.персийски sipurdan, пущунски ssorem, кховарски msprd'h, хетски i?pa?rati, арменски souri – влача, предвижвам.
Суров(кървав) СУРХ - червен (Дари); СУР - червен (Пащу);
СуроваткаСурувал - лезгински
Сух – сух,изсъхналСанскрит – сукх,сукхан.
СучаСук - жажда - памир.ез.
суча, кусам (течна храна)на Санскр.: kusati (Маратхи и Неп - кусати) - гриза, разяждам. Късам, разкъсвам? (2) cushati - суча, смукам. Кусам (за http://spokensanskrit.org/
сушана Санскр.: shushka, http://spokensanskrit.org/
суша, глаголна Санскр. - shushyati
Считам Отчитамчит - санскрит
събирамна Санскр.: sambharati, http://spokensanskrit.org/
СЪБОР СУБА - община, събор (при волжките българи) САБХА - събрание, двор, съдилище (Санскрит)
Съвпадениесампадана - санскрит
съдна Санскр. - sadhu /правилен, добър, светия/
СъдбаПоднася
съдбана Санскр. sadbhava - съществуване, достоверност, истина, честност.
СЪЗНАНИЕСАСНА - учение - авестииски
съм&#1131;тъсмут
Съмна утро, изгрев. В осетински som, ягнобски s?n, кюрдски sebah, пущунски saba, талишки siv, персийски sobh, шугнански sabo, гилянски sobh – утро. /VS-ETD/ В осетински ?xse?v, чувашки s?m, тох./а/ os.em – нощ, тъмнина, в осетински s?um? – на сутринта, на ръзсъмване. /ОРС/
сърпот германски и готски - старовисоко немски "сарф" - със значение "остър", срв. в английски "шарп" и в латински "сарпо" - "кастря, режа".
сърпна Санскр. - srpa: луна
СЪЩИНА, СЪЩЕСТВУВАНЕЪСУШ- сили на живота - авестииски
сядамна Санскр. sidati
СянкаСанга - памир.ез.
сянкана Санскр.: sankhya; (2) sankaniya - сенчест, тъмен, долен, подозрителен.
Танима, сега, ет? – така, ето. /СИ-РРОД,стр.130/ В ирландски tha, ta, осетински ta – нима, така ли, сега, идентично с българското та, както и осетинското aft? – така, аналогично на българското ет?. oсетино - /пра/българска етимология.
ТАВАТАВА – тава (Пащу, Дари)
Тагроги(клетва - надпис Наги Сент Миклош_Тагарог - женитба - памир
ТазиТас - дардик
тайнатайна
тайфатайфа - таджикски
ТакаТакя - памир.ез.
талаш - лов; преследване на санскритталашманлий - старото име на Генерал Тошево. Означава изгонените
талигакаруца, кола
Тамбура – автентичен струнен, български народен инструмент, разпространен в Българската етническа територия, вкл. съвр. Република Македония. В Осетия този инструмент се нарича f?ndыr, dаlа-f?ndыr. Според В.Абаев, осетинското dala, произлиза от персийското daira – кръг, познато и в български като дайре. Дала-ф?ндырът има три струни. Най-вероятно тамбурата е донесена от прабългарите, защото другото название на този инструмент е булгарина.
Тамън – достатъчно, така, следователно, толкова. В тох./б/ temen – следователно, поради това. /DA-DT-b/ В осетински t?m?n означава достатъчно, максимално.
ТанграТангра - гръм - памирски; Танра - свещен (асирииски) Дингир - бог - шумерски
Тантурест/Тунтестмасивен, пълен, обемист. Ст.Младенов посочва синонимите тунтест, дундест, дундарест. П.Добрев посочва пущунското танду и язгулемското тъндъръст – дебел. /ПД-ЕАКБ,стр.130/ Етимологични паралели: В тох/б/ tant – силен, голям, обемист, tr.nt?tstse – раздут, tetriwu – тежащ. /DA-DT-b/ В санскрит tand, протоиндоирански tand, хетски tanduki, литовски tandus – голям, отпуснат. /L-IAIL/ В средноперсийски tan – разширявам се, простирам се.
таранка, риба (вид каракуда)на Санскр.: tarana - плувам.
Таратор от фарси Таратор
Таркан(съдия - старобълг)Тарк - съдя - санскрит
Тас/Тиган П.Добрев посочва пущунското тигхана – тиган /съд за готвене/. /ПД-ЕАКБ,стр.130/ Думата се среща в гилянски tiyon, талишики tion – котел и в осетински t?g?na, чувашки takana. В тох./б/ t?si, tasanma – съд, тас
Татба – кражбаСанскрит – татба.
Тати кховарски-tat.
таткоСанскр. - tata
Тача почитам, възхвалявам. Единствен славянски паралел в руското диалектно тачить – баламосвам, заблуждавам, което се смята за производно на так – израз на съгласа, или се търси паралел с българската дума, според Фасмер. Сиреч думата е с български първопроизход, от индоиранска етимология. Откриваме точна аналогия с пущунското ta?jjub, ta?j?l, ta?z?m, персийското ta`ajjub, tam?cha, tashreef, хинди-урду takya, ta`aaccen`jjub, маратхи thika, кашмирски tsamatk?r – възхвалявам, почитам. В осетински tаu?еl – добронамерен, tаwic – обичащ, ласкав, t?хudы k?nыn – страстно желая нещо.
Тача Тача - таджикски
ташак, ташациПаразитен, вулгарен турцизъм в българския език, със значение на "тестис/и".
ТвиремТуареа -четири - санскрит
ТВОЙТОЙ – твой(авестииски)
твойна Санскр.: tva, http://spokensanskrit.org/
Творение; ТворяАтвара - Дух (Санскрит)
ТВОРЕЦТВОРЩАР – творец ТВАРОЗ – изразявам; дълбая; гравирам; режа, творчески, форма, мода, стил ТВАРОЗДУМ – създаде ли? - авестииски
Те, те-това, те-този – частици уточняващи обекта или субекта на действието. В тох./б/ te, tem – този, това. /DA-DT-b/ В пущунски te, to – към, в искашимски te – това, tsi - този. /IED/
ТЕБЕШИР ТАБАШИР - тебешир (Пащу, Дари)
Тегарчук – неизвестен вид дървоДумата с това значение, е използвана в българската народна приказка “Мечка и тегарчук”. П.Добрев посочва връзка с памирското tegar – греда. /ПД-ЕАКБ стр.130/ Още по-точен паралел е осетинското t?g?r – 1. явор, 2. здрав, твърд. Т.е. здраво, твърдо, дърво
ТЕКА, ТЕЧЕ ТЕКУ – кон, бързоног (от календара на българите) ТИЧА ТАКА – бърз, бързей(памир)
Теку(година на коня - старобълг. календар)Тайку - жребец - памирски
Тел метална нишка. В осетниски tel – метална нишка, заето и в чеченски – tel. В персийски tal, tal?, пущунски t?r.
Тес - съд(старобълг)Теш - чаша - персииски
ТеслаТиша - таджикски
тесто, тестенна Санскр.: tasthana - податлив, гъвкав, пластичен, http://spokensanskrit.org/
тетрадка радио
ТИТУ – ти (Дари); ТА – ти (Пащу)
ТИ КОЙ СИ ТУ КИ АСИ – ти кой си (Дари)
Тиле/Тилне тъпата час на ножа. /СИ-РРОД,стр.504/ Аналагично е осетинското tъыl – тъпата част на ножа. /ОРС/ Осетино-/пра/българска аналогия.
Тилилейски, гори тилилейски специфичен израз от българските народни приказки, означаващ тъмни, гъсти гори, горски пущинак. Вероятна връзка с осетинското tаlыng – тъмен, tаlыngdzinаd – тъмнина. /ОРС/ Интересен паралел е в келтските езици, староирландски thual – крайна, северна земя, дало названието Туле – крайният север, Исландия, Скандинавия, в античните и средновековни географски представи. В тох./а/ t?lo, тох./б/ tall?w – нещастие, нищета, бедно, негостоприемно, нещастно място. Във фолклора от Прилепско е отбелязано название Тилимиса – много далечно място, непознато за българина.
Тиня кал. В осетински cыna /цына/– тиня, утайки. /ОРС/ В тох./б/ tin – мръсотия, кал.
Тиря/Натирвам – прогонвамВ осетински иронски t?ryn, tard, дигорски t?run, tord, ягнобски tir, ter, tirna, to?rta, вахански zыtruu, пущунски t?rawen,санскритски tari, ta?rati, tira?ti, titarti, tarute, авестийски tauru, хетски tarhu, согдийски ft`yr, t`r, партянски wyd`r, староперсийски vitar, средноперсийски vidar, пехлеви vid?rag, съвр.персийски tarin, талишки t?ran?n – вървя, движа се, преминавам, пътувам, согдийски tr`n - бягам.
Тичам – бягам, тъштати– старобългарска дума означаваща бързам, Тича – българска река. /ММ-РСБД,стр.188/ Етимологични паралели: В осетински tcagd – бърз, tagъd-tagъd – бързо, аналогично на нашето разговорно /детско/ тък-тъгъдък – бързо. /ОРС/ В санкрит atasi, tak, авестийски tax?e, староперсийски t?xtan, хотаносакски ttajs, ttais? – предвижвам се, пътувам, хотаносакски ttitsaiy – тичам. П.Добрев посочва сариколското tiz /титдж/ вървя. В татарски татарски tiz – бърз е явна иранска заемка. Иранската етимология на българските думи, не подлежи на съмнение. Сравни името на р.Тича с партянската и средноперсийската форма. Тича – река, поток се явява прабългарския аналог на тека, течение. Възможно е от същия прабългарски произход да е названието на р.Тиса в Панония?
тлака (работна пчела)Тлел - посещавам - памир.ез.
ТОВАХВА - това - авестииски
Той лично местоимение, 3л.ед.ч. Аналогично в тох./б/ toyna, toym – този, той, лично местоимение 3л.ед.ч. Аналогично на българското този, той, което се отличава от общославянското он. В авестийски ta – той, tadha – на това място, в това време. /JP-DCAW/ Сравни последното с българското тъдява. В староперсийски hy-, ty-, /haya-, taya-/ - той, кой. В някои тракийски диалекти частицата ва, уа се използва като обръщение, смислово аналогично на ти, тебе, а уй, ой е обръщение към жена, аналогично на осетинското иронски uj, дигорски uoj – тя, на нея.
ТокуТоя - току що - памир.ез.
Токх(година на петела)Тукх - кокошка - памирски
Токхол - дете - старобългТекхел - син - сариколи
Топка Топуз ТОП – топка (Фарси, Дари, Пащу, Кюрдски) ТУП – топка (Татарстан)
ТОПЛО, ТОПЛИНА ТАФНУ - топлина, температура ТАПАЙЕИТИ, ТАП – нагорещяване, затопляне, да грея ТАПАТИ, ТАП – топлина, горещина (Санскрит)
ТопорTapara - авестииски
ТопорТапар - Белуджски
топя, разтапямна Санскр.: tapa - горещина; tapati - нагорещявам, нагрявам, http://spokensanskrit.org
ТорТоир - тор - талишки
Тортуна(старобълг. титла)Торту - крепост - памирски
Тоягадума уникална за българския език
трак, тракина Санскр. - traik /път, пътуващи/. Произнася се "трак". (2) taraka означава , звезда, освобождение, спасение.
Трап яма. В тох./б/ torpos, тох./а/ tarp – естествена или изкопана яма, трап. Вл.Георгиев посочва тохарската дума като най-близка до българското трап. От славянските езици трап има анлотия единствено в сръбски. /ВГ-ВБЕ,стр.24/ Трап е прабългарска дума от тохарски произход.
трапна Санскр.: trapya, http://spokensanskrit.org/
Траханатрохр(кисело мляко) - памир.ез.
тревана Санскр.: trna, http://spokensanskrit.org/
ТРЕТИТХРИТИО, ТХРИТИЯ – трети ТХРИ – три ТРИШ – три пъти ТРИ – три (Санскрит) ТРИС – триж (Санскрит)
трина Санскр.: treeni
тристана Санскр.: trisata
Тромав тежък, непохватен, голям. Паралел с иралндското trom, кимвърското trwm, корнуелското trom, бретонското troum – тежък. /EDGL/ В тох./б/ trau – мярка за обем, вместимост. Виждаме тохаро-келтски паралел.
ТРЪГВАМ РЪГВАМ РАГАМ – бързо (СтПер.)
тръпнатарапна от Хинди
Тръсв Памирските езици – Тръц.
Туба - дар(надписи муртфатлар)Тува - дар - памирски
Тужар диалектна дума, означаваща малко момче, дете. В кховарски tseq – дете, осетински tыrыn – потомък, в язгулемски tuxm, кюрдски toxim, пущунски tuxm, талишки t?m, персийски toxm, шугнански t?gm, гилянски tuxm, язгулемски toxm, сариколски tegm, пехлеви t?xm, авестйски tao? – семе, потомство. В осетниски иронски tug, дигорски tog – кръв, е сходно най-вече с пущунското tukem – слюнка /телесна течност/, което пак е разширение на авестийското tao? – семе, вкл. семенна течност. Така че в етимологията на тужар откриваме потомък, продължител на рода е напълно иранска.
тупамна Санскр.: topati - наранявам
Тупорт(ия) шум, грохот, препускане. Сравни с осетниското tъ?b?rtt – конски галоп, препускане, тропам, бягам, скачам.
Турнеси(жълтици - старобълг)Туранши - жълт(персииски)
турчинот Араб.: thur - вол, говедо
ТурямТуре - поставям - дардик
Тутом(втори)Тутам - втори - персииски
Тцъразговорна отрицателна частица. В тох./б/ tsa – частица за отрицание с подсилваща функция, производна на ats, atsi. /DA-DT-b/ В осетински nic – не. Сходна с българското тцъ, нтцъ със същото значение.
ТЪДЯВАТАДХА - там, на това място, по това време, тогава - авестииски
ТЪЙ, А ТЪЙАТА – така, тъй, по този начин, следователно ТЯ - така, тъй, по този начин (СтПер.)
Тъкмо сега. Думата е типично българска и отсъства от речника на сръбския език (Вук Караджич). Сръбският езиковед от руски произход Кулабкин, я записва под формата “такам” в диалекта говорен в Парачин /Поморавието/. Населението на Парачин, както и цялото поречие на р.Велика Морава е било от български произход. /СМ-ИС,стр.236/ Ст.Младенов посочва румънското tocma/i/ - тъкмо, като старобългарска заемка. /СМ-ИБЕ,стр.70/ Аналогично в тох./б/ tompok – сега. /DA-DT-b/
ТълпаТалб - памир.ез.
тъмана Санскр. - tama
Тъма/Тъмнина- Морфемата ТЪМА е българска неславянска дума, от старобългарски попаднала в руски. В старобългарски е попаднала от езика на прабългарите, защото на санскрит tama - тъмнина, тъма. Счита се, че потъмнението на "а" в "ъ" е характерно явление за езика на прабългарите. (Българският бог на тъмнината се нарича Тама)
ТънъкТънък - памирски
тънъкна Санскр.: tanuka, http://spokensanskrit.org/
тъпна Санскр.: tupara - тъп, прям, изхабен, глупав, откровен, безцеремонен, безкомпромисен.
ТЪПАНДАФ - тъпан (Фарси) ДЕФ - тъпан (Кюрдски)
тъпанмузикален инструмент
Тъпън перкусионен музикален инструмент. Названието е свързано с българското тупам – удрям, при което се възпроизвежда звук. Интесно че думата не е типична за останалите славянски народи, тупан се среща в „сръбските говори” от Неготинско, които, практически са български по произход, както и в измисления, българо-сръбски „македонски език”. Думата показва ясен паралел с осетниското tъ?pp – удрям, вдигам шум, тупам, както и осетинското tъ?p?n – плосък.
Търкалям/Търкало – въртя/колело. В тох./б/ tark, tetarku, terk – 1. въртене, завихряне, движение. В санскрит tarku – вретено, иранските езици, tark – въртене, е взаимствано от тохарски. /Ch-DIV/ А това показва сигурна тохарска етимология и в български.
Търпош островърха женска шапка, слагана под кърпата, част от българската народна носия, имитация на шлем, като в чувашките носии. Българската диалектна дума таръм, в израза таръм калпак означава изправен, висок калпак. В тох./б/ tarpe – висок, изправен, в тох./а/ t.rp, tarppo. /DA-DT-b/ Тохарската етимология е много вероятна. В белуджи bhatt?, кашмирски bota, в хинди-урду posh – шапка, искашимски cposht – теме, така че тър-пош – островърха, висока шапка.
търпош-тарпошукрашение за глава, буквално означаващо конструкция от дървени гребени, покрити с парче плат; вж. по-горе "пош" - парче сгънат плат, покривало, кесийка, торбичка и др., първата част на думата тарпош или търпош: ТАР- има древноевропейски произход и вероятно е била тракийска дума. ТАР- /ТЪР- е равностойно на ДАР- / ДЪР- тоест, тук се крие думата ДЪРВО, ДЪРВЕН. Протоиндоевропейски *derw- дърво, дървен. Следва да се знае, че в европейските езици "Д" и "Т" са взаимозаменями, така от "Дървен" (представете си Тървен) в германските езици се е образувала думата "Дървесна смола" - TAR, в протогермански terwo- (в старонорвежки tjara, старофризийски tera, среднохоландски tar, холандски teer, немски Teer. Същата дума е заета в турски като Тарга - дървен гребен. В български при замяната на Т с Д се получава ДАРАК - чесало за вълна. Тоест пак гребен. Тоест първата част от думата Търпош / Тарпош е свързана с дървено нещо за придържане на косата - вид гребен. Било е сложно украшение за глава и понеже има аналог в Римската епоха (такова украшение носи жената на един от провинциалните нобили в Далмация, но няма как да се постне картинка тук) може с много голяма сигурност да се твърди, че търпошът е тракийско украшение.
ТЪРСЯТАРЗ – метод, начин, способ, хрумване - пащу
Търтя сетъирт - вървя - памир.ез.
Търча/Тръст бягам/конски бяг. В осетински t?r?k – бърз, t?rqus – заек, от един корен с българското търча – бягам /р.Терек – бърза река/. В карачаевобалкарски terk – бърз, е явен аланизъм.
Тюттю– детска дума, със значение изчезна, празен, употребявана при игра с малкото дете. Откриваме точен осетински аналог в tutt – празнина, празен, кух.
УВАЖЕНИЕЙАЗАЕША уважение, почит - авестииски
Угар разорано поле. В авестийски xrap, парачи kher?w, `xrw, хотаносакски uysgru – режа, дера. В осетински ?g?rst означава прокарвам пътека, просека, а ugard – разрязан, нарязян. /Ch-DIV/ Осетинските понятия са етимологично сходни с българското угар – разорана земя. Заето и в албански като ug?r – разорано поле. /АС-СНА,стр.158/ В санскрит urva?r?, протоиндоирански hrhuarah, авестийски uruuar? – разорана земя. Също в ирландски raghar, radhar – разорано поле.
Удисвам съгласявам се, удисва – пасва, нагласява се, диалектна дума /Хасковско/. В осетински ud?ncоj – покой, удобство
УжасОджас - санскрит
Улувица сова (Syrnium aluco). /ХХ-РГРВ-ІХ,стр.332/, холувица – също /по Поп Минчо Кънчев „Видрица”/, Холовник – средновековна българска дума. Българска неславянска дума. В източнославянските езици, бухала се нарича сич и филин в руски, сич, пугач в белоруски и украински. В хърватски ?uk, чешки kalous, s??ek, словашки kuvik pla?liv?, полски p?jd?ka, словенски ?uk, сорбски ?ubut – бухал, сова. Етимологични паралели: В тох./б/ uluke* - сова. В хотаносакски ul?ka, осетински ololi, санскритски uluka, luk, персийски uf?l, – сова. Българската дума показва ясен тохаро-индоирански произход.
улулица, кукумявкана Санскр.: uluka
Умалял изморен, изтощен. Аналогично е осетинското аm?ll?g k?nыn – изтощен, уморен, уморявам се, аm?ll?g uыn – отслабвам, аm?lыn - умирам. /ОРС/ Във връзка с тох./б/ m?lallne – унил, уморен, отпаднал. /DA-DT-b/ Тохаро-осетино-/пра/български изоглос.
УМЕНМАН – да мислиш, да наподобяваш(авестииски)
Унгур/ унгър сорт българско грозде. В славянските езици виноград – грозде. В осетниски s?n?fsir, пехлеви ungur, рушански, хуфски ang?rd, таджикски, пущунски angur, gh?rah, персийски ang?r, ghosh?, хинди-урду ang?r, ghaur.
Унгурин проклетник, лош човек /обида/. /СИ-РРОД,стр.525/ В санскритски agha? – дявол, зло, осетински aguryn, avar, персийски ughr?, шугнански avora, гилянски ewre – злодей, тох./б/ e?care – неприятен, недружелюбен, враждебен, arani - див. /DA-DT-b/ В осетински ?rn?g – див. Осетинското aguryn и производното му agurt? /агури/ – скитници, разбойници, е пълен аналог на бълг.диалектно гурам – отивам, скитам. /СИ-РРОД,стр.91/ Бългърското унгур се е изговаряло с начална носовка @гур, идентично на осетинската и тохарската форми.
УНИЖЕНИЕ УНИЖАВАМНИЖАЙНТИ [НИ-ЖАН] - да смачкаш, да разрушиш - авестииски
унучевнуче
ураганна Санскр.: uraga - змия. Ураганът има спираловидна, змиеподобна форма. Змей?, http://spokensanskrit.org/
Урва планински склон. В санскрит іrdhva?, va?rs•man, протоиндоирански hrdhua, uarsman, авестийски ?r?duua, urwa, фригийски oru, латински arduus, староирландски ard – височина. /L-IAIL/ В чувашки xivre – стръмнина. В осетински iuw?хsыg – планински склон. /ОРС/ Българската дума има пряк авестийски паралел.
УрукиУрукхи - дравидски - руша, загивам
Усоен – северен склон, студено място. В тох./б/ os?onal – враждебен, студен, ossaile – север. /DA-DT-b/ Д.Адамс свързва os?onal с тох. sule – планина, т.е по северния склон на планината, както е българския смисъл на усоен. В персийски ?om?l – север. В чувашки s?ll? – висок. В санскрит ?dhar, авестийски aota, осетински wazal, uazal, пущунски sor, sara, ягнобски ozor, калашки osh, кховарски uslak, нуристански yuz – студ. /VS-ETD/ В староирландски ?cht, ?acht – студ. Виждаме интересен тохаро-осетино-/пра/български паралел, ossaile-uazal-усоен.
Устааси - санскрит
устана Санскр.: ostha (Неп. - оста) - устна, http://spokensanskrit.org/
Уста(майстор)Уста - авестииски
УСТОЯВАМ УСТОЯВАМ да останеш прав, да се надигнеш, да станеш - авестииски
усуъъладебнешком
Утишал; Ушал(мак.диалект)Чхал - тръгвам - санскрит
УТРЕ УТАРА – бъдеще (Санскрит)
Утроусра - санскрит
УтробаУДАРА - санскрит
УШИГАОША - ухо - авестииски ГАУС – слушам, ГАУСА - ухо - памир
уютуют
Файда полза. Осетински пайда – полза.
ФарфалакФарфар - въртя се - памир.ез.
ФАСУЛ ФАСУЛЕ - фасул (Дари, Пащу)
Фиданка поникнало младо дърво, оудъ – в старобългарски дърво. Б.Цонев посочва румънското iuda – отсечено дърво, като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-1,стр.36/ Етимологични паралели: Тракйиското id, vidak показва преки паралели с тохарското witsako – корен на дърво и еднозначното староиранско *waidaka, осетинското wed?g, пущунското vulэj – корен, искашимски wadak, зебакски woda, шугнански yum-ande - дърво. В.Абаев включва тези понятия witsako/wed?g в групата на тохаро-осетинските изоглоси. В санкрит fid, осетински qed, пущунски и памирски gada, ирландски fid, fiodh.
Филанкашияфиланкишия идва от filan (перс) - някой, някой си + kes (перс) - човек, лице
Фит/Хайде/ Хатте /диал.Хасковско/ – подкана за действие. /СИ-РРОД стр.534/ Етимологични паралели: В тох./б/ wato - отново, wate – по-скоро, wat – или, ако, сега. /DA-DT-b/ В палийски vata – да, сега, аха. В осетински xatt, санскрит ya?di, протоиндоирански hiadi, авестийски yeisi, староперсийски yadiy – ако, сега, някога. Също в санскритски a?dha, протоиндоирански hadha, авестийски ada – сега. /L-IAIL/ В чувашки h?tь – хайде. /ИА-УСЧЯ/ Както виждаме понятието има ясен индоирански произход.
ФрЪт
Фудул (нежен- диал.стар.загор.)Кхоутул - нежен - памир.ез.
Фукам сеФук-Фук - памир.ез.
фукна, фучипхукна (духа) - от Хинди
Фурия бърз, фиря – гоня, идентично с осетинското fыr – много силно, черезмерно, персийски fra.saura – гоня, преследвам.
ФустаФистан - персииски
фъснябезшумна миризлива пръдня - от протогермански fistiz "пръдня"; в съвр. датски fise - "да пръдна"; "фъщи, фъска" - човек, който пърди тихичко, също за течност или газ, които излизат от малък отвор
фъстък(малко дете)Восток - памир.ез.
ФъшкииВашкакх - конски фъшкии - памир.ез.
фъшкиифъшкии - мн.ч., фъшкия - ед.ч.; животински изпражнения, най-често се отнася до конски и магарешки; може да се твърди с голяма вероятност, че думата е тракийска, чрез елинистичния гръцки е била възприета по цялото Средиземноморие и в Близкия Изток, във византийския период се е пишела с гръцки букви "фуске" и "фиске" и така са били наричани дори вид наденици от дебелото черво, след това е преминала в турски като "фъшкъ", идентична по звучене и смисъл със съвременната българска дума фъшкии - животински изпражнения. Етимолозите виждат връзка с древния индоевропейски корен "фио" - да избухне, да избликне, да се роди, да нарасне, да набъбне.
ХабяХабо - изкривявам, - памир.ез.
ХАВАНХАВАНА - хаван, камък за стриване
Хавра(необработвана земя диал.Балчик)Кхарай - девствена земя - Пущу
ХАЗНА КАЗНАЧИИ – ковчежник ХАЗАНА – запас, резерва (Дари); ХАЗАНЕ – запас, резерва (Пащу) КХАЗНА – съкровище (Persian, Pamirian)
хайде, айдеот Старобълг. "ойди" (оди/ходи), в подразбиращият се смисъл на "отиди". Думата е навлязла в румънски, сръбски, турски, гръцки езици от многобройното българско население там, и, впоследствие, насилствено асимилирано в тези държави.
хайде, айдеот Старобълг. "ойди" (оди/ходи), в подразбиращият се смисъл на: "иди", "отиди", "ела", "давай". Думата е навлязла в румънски, сръбски, турски, гръцки езици от многобройното българско население там, и, впоследствие, насилствено асимилирано в тези държави.
хайде, айдена англ. аналог са идиомите come on! и go!
хайдутинхайдутин
Хаквам – удрям, тупвамХАК – подтиквам, предизвиквам, подбуждам, стремя се, боря се - Авестииски
Халище одеяло, покривало. В осетински хъ?ccul – одеяло, в персийски ghal?, пущунски gh?l?chah, хинди-урду q?l??a – покривало, килим. Индоиранският произход на халище е очевиден. П.Добрев посочва памирското xali – килим.
ХАЛКАХАЛКА - пръстен (Дари, Парси)
халкахалге - фарси
Халосвам се*виж Халост
Халост ; На Халост; ХалосКхалай - празен - памир.ез.
Халтав – слаб, несигурен, развален. В осетниски х?ld /мн.ч. х?ldtыt?/ - разрушен, развален.
ХамбарСемантично гнездо "пазя, съхранявам". В основата на това гнездо стои думата ХУМБА, която според Петър Добрев е използвана в Добруджа. Това е трап в земята, използван за съхранение на плодове, зърно и храни през зимата. В българските диалекти, ХУМБА означава също "изба, вкопано в земята помещение за склад". Според П. Добрев, подобна дума се използва и в Памир (Белур), където означава голяма делва (питос) за съхранение на плодове и зърно. ХУМБА е образувана от основата ХУМ и иранския и български суфикс -БА. В диалекта на Старозагорско, ХУМНАТ означава плод, който се е развалил (загнил) след продължително съхранение. Съответния глагол е ХУМВАМ - влошавам качестватата на плод, развалям чрез загниване и лошо съхранение. Думите ХУМВАМ и ХУМНАТ показват, че подобно средство (ХУМБА) за съхранение на плодове изглежда е било използвано повсеместно в българските земи, но е било изоставено като неподходящо средство за складиране на храни за българските условия. Доскоро се прилагаше подобно съхранение на ряпа и цвекло. Сродна на тези думи е и думата ХАМБАР - българска и персийска дума означаваща постройка за съхранение на храни, зърно, плодове. И тук морфемата е ХАМ (ХУМ), която очевидно носи смисъла "пазя, съхранявам, запазвам, предпазвам" и същата приставка -БА, съчетана с ирано и българския суфикс -АР.
хан титла
хан (страноприемница)кхана = къща на Хинди
Хапка/ хапя/ хапвам – храня се. Българската дума хапя няма слявянски аналози, в повечето славянски езици *xapati – хващам. За Фасмер етимологията е неясна, звукоподражателна, или от високонемското hаррig – жаден. Етимологични паралели: В тох./б/ k?p, kapar, kawos, kaw – ям, хапвам, хапя. /DA-DT-b/ В чувашки apat – храна. В осетински хuыp /хуып/ означава глътка, хапка, идентично с българското хапка. В хотаносакски hagaw?sama – желание за хранене.
Хапче*виж хапка
Харав(старобългарски) - стар; разваленКхараб - Пущу; Дари
Харапин – черен човек, хар, гар - сив. /СИ-РРОД,стр.50/ Харапин – черен, чернокож, употребявана винаги в словосъчетанието „църен харапин” – чер арап, черен човек. Арап, харап няма нищо общо с арабин и отразява аналогичното осетинско x?r? – сив, черен, две понятия за цвят с общ произход. В партянски hara, xara, пущунски xor – сив. В чувашки xura – черен, е по-близо до осетински отколкото до общотюркското kara – черен.
Харесвам – проява на положително, удобрително отношение към предмет, или явление. Аналогично в осетински х?rzaiv – великолепно, прекрасно, красиво.
Харчасанскрит/авестийски - Harshta – който изразходва.
хвала, хваляна Санскр.: подарък, дарение (благодарство?), облага, успех; hvalati - успявам, успешен съм, http://spokensanskrit.org/
ХваленHvarenangh – хвален, славен (преход р - л)
ХВАЛЯХВАРНАХ - царски блясък, величие, слава ФАРНАХ - царски блясък, величие (СтПер.)
ХВАЩАМ – взимам, държа, улавям ХВАТ ЗАХВАЩАМ – държа, пазя, наглеждамХВА - свой, собствен, личен ХВАЕТУ - принадлежи на семейството - авестииски ХВАТА - свой, собствен(памирски)
ХвърлямФоронд - хвърлям - памир.ез.
ХвърчаФър - памир.ез.
ХЕЙ – ей, тиХА, ХВО – ти, той, това - авестииски
Хеле – диалектна дума, означаваща сега. Откриваме в кюрдски, персийски hala, гилянски hеli – сега.
Хилав - В осетински хъ?lа – глупав, несъобразителен, човек на който не може да се разчита.
хиля секхилли - от Хинди
ХИЧ ХИЧ - не (Дари); ХИТС - не (Пащу)
хлад, хладнона Санскр.: hladaka - охлаждане, http://spokensanskrit.org/
Хладно Хлад Прохлаждампрахлад - прохлаждам - санскрит
Хлема – лека болест (хлемав – леко болен).Виж прототохарското *klэmэs – сън, староирландското clam, кимвърско-корнуелското claf, бретонските claff, klan?v, klan? – болен, староиндийското kl?myati, kl?mati - уморен, протоиндоевропейското *kl?m – мек, отпуснат. /IEE/ В осетински l?m?g – слаб, таджикски alam – болка, показват пряка аналогия с българските понятия. В ирландски leтn, leуnaim – рана. /EDGL/ В чеченски laza – болест, адигски, убихски la?ъэ, абазински lъa?ъа – дефект, вина, адигски lale – слаб, отпуснат, се смятат за осетински (алански) заемки. /АШ-ЭСАЯ,стр.240/
Хлъзгам сеЛъзг - памир.ез.
ходяна Санскр.: hodate (hod) - отивам, ходя, http://spokensanskrit.org/
Хойкам /Хоцкам– скитам.Пълен аналог с осетинското хъеccаu – скитам, разхождам се.
Хойса вид народен танц.В осетински xast – игра, хъаzыn – играя. Аналогичната българска, рядката дума хойса означава хоро, а хоцна, хоцкам – подрусвам се, скачам. /СИ-РРОД,стр. 547-548/ Заимствано в румънски като joc – игра, танц. /БЦ-ИБЕ-2стр.30/ Г.С.Раковски пише че хойсата е била широко разпространена по неговото време /средата на 19 в./. Представлявал е бърз, жизнерадостен танц, вид ръченица, придружен с енергични скачания. Играел се е по двойки от мъже и жени. /ГР-СС-4,стр.104/ В санскритски jhampah, пракрит jhamp?, авестийски z?р, хинди-урду jhampn?, непалски jhamti, също в осетински xъazt, язгулемски xez, xist, кюрдски x?zan, пущунски xez, jast, персийски xiz, jast, y?z?dan – скок, скачане. /VS-ETD/ Виждаме ясна иранска /осетинска/ етимология на хойса и хоцна, хоцкам.
ХОРА – народ ХОРО – група хораКАРА - човек, личност, хора (СтПер.) КАРАШИМ, КАРАМ – хора, народ (СтПер.)
ХоратимХоратим
ХоругваХоро - молещ се на бог - Персииски, Памирски ез.
Храмхармия - санскрит
ХРАНАХВАРЪТХА - храна; - авестииски
храненена Санскр. - aharan
Хрема - заболяване на носоглътката, свързано с отделяне на секрети. П.Добрев посочва персийското rema – ностни секрети. Също в осетински rx?w, язгулемски rem, персийски и пущунски rim, белуджи rem, кашмирски ras – гной, секрети, в пехлеви r?man – нечистотии, r?man?h – отделяне на нечисти секрети. /ИС-ПРС/ В тох./б/ kram – миризма. /DA-DT-b/ В санскрит jihrate, немски riechen - миризма. Така че хрема показва ясни ирански, отчасти тохарски паралели.
Хубавобщо иранска дума hub , хуб = хубав/красив
Хубавот старовисоконемски hubsche - красив, красива, оттам в европейския сленг hubba-bubba - ХЪБА-БЪБА, "красиво момиче", като за БЪБА вж. бъбрек, бобче, boba, мъниче
Хубостhub/hubos/хубос. В съвременен Иран и Таджикистан се изпозва думата Hub – хубав, добър. Днес в Афганистан се казва: хуб ос том – добре аз съм – аз съм добре.
ХУДОЖНИК ХУДАХ - с добри дарби, благодетелен; ХУДАНГХО - благотворен - авестииски
Хукоть врява, караница, скандал, проишествие, силна виелица, бедствие /диал.дума Хасковско/. Аналогична е на осетинското хuыjdаg – проишествие, бедствие, хъыgаg - неприятност. /ОРС/ Също на староиранското *xauz?a – вятър.
Хумба българска диалектна дума която означава яма за съхранение на зърно, разпространена до началото на 20 в. в Добруджа. П.Добрев посочва подобни съоръжения при памирците, наричани в язгулемски също хумба. Според Ибн Фадлан, подобен обичай съществува и при волжките българи. /ПД-ЕАКБ,стр.133/ Те имат преки паралели с разпространените в Средна Азия /Фергана, Чач и Илак/ в предислямската епоха, големи делви за съхранение на зърно, заравяни в земята, наричани хум, хумча. В ятнобски xumb, кюрдски, пущунски xum, талишки xymb?, персийски xomb, язгулемски x?m – делва.
хумнат българска диалектна дума означаваща развален, негоден за храна. В иранските езици откриваме: в санскрит ?ma?, пехлеви xam, протоиндоирански h?ma, хотаносакски h?ma, согдийски x'm, осетински xom, xuylydz, ягнобски xu'ma, xom, кюрдски xam, пущунски xa'm, ?m, талишки xom, персийски xamu?, x?m, шугнански xu°m, гилянски xеm, сариколски xum, рушански, хуфски x?m – влажен, суров, незрял или развален.
Хълбок страна на тялото. Може да го свържем с осетинското xъul – гръбнак и славянското бок – страна, т.е. странично от гръбнака. Бокъ е също старбългарска, общославянска дума, заета в унгарски като bokа – глезен, респ.странична част на крака. /БЦ-ИБЕ-2,стр171/ Старостин посочва индоевропейската протоформа *bhаg- гръб, английски back, протогермански *bakk?(n), скандинавски bak – гръб. В санскрит bhag? – женски полов орган, също задник, седалище. Също в ирландски c?l, кимвърски cil – гръб. /IEE/ Хълбок се явява славяно-алано-прабългарска дума.
Хълцане Аналогично в осетински х?lburcъ – хълцане, в руски – икота. Във връзка с осетинското х?lc – хранене.
Хърбел/ Хърбав – слаб, дръглив, грапав, в израза “пресмял се хърбел на щърбел”. Откриваме в осетниски xuъr – грапав, наравен. /ОРС/ Българското хърбел-щърбел е израз-билингва. В ирландски geur, giar – остър. /EDGL/
Хъркай ; Хъркам КХАРКАЕЙ - пущу
Хърцои българска етнографска група. Официално се смята че е румънска заемка r?to? – селянин. /СИ-РРОД,стр.551/ Или като обидно прозвище също от румънското ra??, r??oi – патица, паток. /БЦ-ИБЕ-2,стр.54/ Румънската дума r?to? – селянин, е българска заемка от ратай. Според Анчо Калоянов, етнонима хърцои произлиза от култа към бог Хорс/ Хурс, алански/български персонаж, възприет и от руските славяни. /АК-НЕГХ/ В осетински xors – добър, вж.бълг.харен - добър. Възможна връзка и с осетинското хъэr? – равнина, т.е. хърцои – равнинци. Друга възможност е връзка с осетинското x?rcc?g?, чувашкото hur?kа – ястреб, хърцои – соколари. /ОРС/,/ИА-УЧРС/
Хъс желание, стремеж. Смята се също че е турцизъм от hiz – устрем. /СИ-РРОД,стр.550/ Но откриваме аналогичното в осетински хуъsыn – желание. Сходни са авестийското hac, hax, средноперсийското и пехлеви h`c, h?z, партянското hxs - следвам, пущунското has – тръгни, стани. /Ch-DIV/ В тох./б/ as – желание, стремеж, aisa – загриженост, прилежност, заинтересованост. /DA-DT-b/ Турската форма е тохаризъм или иранизъм. Наслагванията на различни влияния, не позволяват еднозначен отговор на въпроса за етимологията. Oсобено при наличие на идентична осетинска форма, османотурския произход е под съмнение.
Цака метод на работа, начин на работа, същност. Етимологични паралели: В тох./б/ tsaika – майстор, скулптор, грънчар, предаващ форма и външен вид, tsik – форма, вид, пораждам, произвеждам, произвеждам звук, tsk??ne – вид и характеристика на нещо. /DA-DT-b/ В осетински dzauma – изделие, cъ?kk - удар. Идентично с тохарските tsaika – майстор. Тохарската етимология на тези понятия е убедителна.
ЦаняЦхана - работене заедно - Чеченски
ЦапЦопар (памир.ез.)
Цапвамкато Сабя - САП - дръжка на брадва, лопата и т.н.) и отглаголното съществително САБЕЛ (сабя). Към тези думи може да се добави и съществителното САБЛЯ (ост.), САБЯ, вариант на отглаголното съществително САБЕЛ. Специалистите по историческо езикознание считат, че думата САБЛЯ (сабя) е навлязла в европейските езици от някакъв народ, дошъл от Азия в началото на новата ера. На немски sabel, на английски sabre, на руски сабля. Много учени смятат, че този народ са прабългарите, или както те казват, тюрко-българите. Някои български историци считат, че аланите са този народ, а изходната дума е аланската дума САП - дръжка на брадва, лопата и т.н. Най-вероятно, този народ са прабългарите-сармати, родствени на аланите в чийто езици може да е функционирала тази обща иранска морфема. От тази морфема в съвременния български език са останали пълният комплект от посоченото по-горе семантично гнездо - ЦАПВАМ, ЦАПАРДОСВАМ, ЦАП, ЦАПИНА, САП, САБЕЛ. Възможно е една единствена дума да се заеме от чужд език, примерно думата "бел" - права лопата е явно заимствана (от персийски), защото тя няма никакво развитие и разширение. Думите с основа ЦАП не са заимствани, те са собствени вътрешни думи за българския език и са оформили семантично гнездо, все още живо и функциониращо в българския език.
Цвки – секрети от носа, диалектно /Врачанско/. Етимологични паралели: В персийски chigil, tuff, пущунски chirk, ch?khaey, белуджи c?yrk, c?yrag, кюрдски ?epel, осетински cyf – мръсотия, аcъыf uыn - зацапвам. /VS-ETD/,/ОРС/ В угрофинските езици, в манси sai, хантски, унгарски t?j, удмурски, коми sis', марийски ??j, лапландски s??j, вепски syj – гной. /VS-ETD/ Осетино-/пра/български паралел.
целувкацелувка
ЦентърКЕНДРА - санскрит
Цепя – вървя. В славянските езици, чешки, словенски и сърбохърватски cesta означава път. /D-SIL/ Думата няма български аналог. В тох./б/ cepy – крача, стъпвам. /DA-DT-b/ В осетински c?u?n, c?uеm, cоm – отивам някъде и s?pp – конски тръст, cаpuаl – галоп, бяг. Тохаро-осетино-/пра/български паралел.
Цибър – тънък. Античното и име е Kebros, но вероятно българите са вложили и свой смисъл. Вл.Георгиев посочва латинското cribrum – сито, решето. /ВГ-БЕО,стр.46/ Етимологични паралели: В осетински сыbыr означава къс, което изяснява етимологията на топонима р.Цибър – къса, тясна река. Рядката българска дума цибър, потвърждаващо осетинската аналогия. /СИ-РРОД,стр.554/ Също в кюрдски kurt, талишки kyrt – къс. /VS-ETD/ Латинското cribrum – сито, решето е смислово сходно с /пра/българско-осетинското понятие.
Циврене плач, црикам – пищя, викам, църкам, цвъркам, цвърчи – животински, птичи звуци. Етимологични паралели: В тох./б/ ts?rt, пущунски zh?rrem, унгарски s?r, удмурски zar – плач, осетински cыrt – тръпна от страх. /ОРС/ Тохаро-осетино-българска аналогия.
циганинна Санскр.: singhanin - слузест, сополив
Цигулка В тохарски tsik – произвеждам звук. П.Добрев посочва връзка на думата цигулка с идентичното като в български, осетинското cigu-migu, свиря, язгулемското jeguk, шугнанското cigure – свиря. /ПД-ЕАКБ,стр.134/ Б.Цонев посочва румънското cig?-mig? – циго-миго, музика, като старобългарска заемка. Тохарската дума обяснява ашето цигулка и сходните осетино-памирски синоними.
Цигуляв – слаб, мършав. /СИ-РРОД стр.554/ Аналогично на осетниското c?gаg – дълъг, сух прът, върлина.
Цилав - слаб, мършав. Рядка диалектна дума. /СИ-РРОД стр.554/ Аналогична на осетниската cоlа – слаб, мършав. /ОРС/ Възможна връзка с българските имена Цоло, Цола – слаб, тънък, строен
Цинцари - нарицателно за власите в МакедонияЧинчир - овце - цинцари =овчари -чеченски ез.
цинция/циция скъперник. Аналогично е осетниското ?ъыndы – скъперник, cъыndы – залог, заем, tsus – малко
цокам, цукам – пия, цуйка – ракия. Етимологични паралели: В тох./б/ tsok, tsuk, в тох./а/ tsokam – пия, cukrik.s.su – дестилирано вино, алкохолна напитка, cagala - вино. В хотаносакски ts?m – гълтам, cukra – дестилирано вино, в осетински cymin, cund, cimd, хоремзийското bs`m – пия, язгулемски coxt - суча. /Ch-DIV/ Вл.Георгиев посочва че посочените тохарски думи са най-близки до българските цокам, цукам /пия/.
Цоцла Чоч - дебел - чеченски
Цуйка (ракия)Чой - алкохол - Eastern Caucasian
цукало гърне аналогично с ваханското и пущунското cuga – гърне.
цункамцелувам. Ст.Младенов го извежда като умалително от целувам. Етимологични паралели: В тох./б/ tunk, tanku – любов, обичам. /DA-DT-b/ В тох./б/ sk?w, санскритски cumb, cumbati, хинди-урду ?umb?, ??mn?, ??m?, ??sn?, персийски chapch?p, пущунски ?khulawul, белуджи ?u??g, манси s?oхэl, унгарски cso?kol – целувам. Виж и българския жаргонен израз „цуни-гуни” с който се означава любовните отношения между мъж и жена, полов акт. Смисълът му се разбира чудесно от осетинското q?jin, q?june, кюрдското gayjn, пехлевийското gushn?h, съвр.персийското gaydam, пущунското gh?em, ghow – полов акт и тох. tunk, tanku – любов.
цъмбур-цъмбур – звукоподражателна дума, означаваща плясък на вода, цъмбуркам се – къпя се. Аналогично са осетинските cъыbаr-cъыbir – цъмбур-цъмбур и cъыbыrtt – къпане. /ОРС/ В кюрдски ?enber, персийски, шугнански ?ambar – звук от падаща вода. /VS-ETD/ В чувашки ??m – къпане, гмуркане. /ИА-УЧРС/
цървули обувки от сурова, необработена, изсушена кожа. П.Добрев посочва памирското царм – сурова, необработена кожа, от която извежда българското цървул, аналогично на памирското цармун – обувка от сурова кожа. /ПД-БКП,стр.181-182/ Етимологични паралели: Идентично с осетинското cыrыхъхъ – сърмен, кожен ботуш. /ОРС/ В осетински carm, dzarm, ягнобски ?arm, кюрдски ?erm, пущунски carm, tsermen, персийски ??rm, язгулемски c?rm, мунджански kar?st – сурова кожа. В осетински cъаr – слой, обелена кора.
църкава овца с късо руно. Заета в румънски като аналогичното по значение ??rc?v?. /БЦ-ИБЕ-2,стр.56/българското понятие е идентично с тох./б/ tsar – груб, рошав, космат, to - телесно окосмение, козина и искашимското surkha – овче руно
църковнославянски езикСловесната и книжовната форма на Старобългарския. През Средновековието старобългарският език бива променен в Русия на "Славянски", после на Рускославянски, и накрая – Църковнославянски. https://bg.wikipedia.org/wiki/Църковнославянски_език
Цяр/Церя - В санскритски carmamna?, авестийски car?ma, тох./б/ carm – лечебен мехлем или прах. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ В пехлеви c?r?g – лечебен. /ИС-ПРС/ В персийски ch?ra, tashaff?, пущунски ts?ra`h – лекарство. П.Добрев посочва че при памирците лекарството се нарича цар. /ПД-ЕАКБ,стр.135/ Връзката с тохарското ts?rw – успокоявам е възможна.
Чавкачаф - памир.ез.
Чадър – в персийски chador – покривало / палатка.
чадърна Санскр.: chadati - потъмнявам, покривам, похлупвам, http://spokensanskrit.org/
чадърна Турски: chadir; на Български - ДЪЖДОБРАН
чадя, чадене (виж "кадя")на Санскр.: chadati - потъмнявам, покривам, похлупвам, http://spokensanskrit.org/
ЧайЧой - персииски
чакалШагхал - персииски
ЧАКРЪКЧАКРА - колело (Санскрит) ЧАР – колело, кръг (Sumerian)
Чамав – болен човек*виж чемер
Чана(леля, баба - в старозагорско)Чона - възрастна жена - Пущу
ЧантаЧамта(куфар) - талишки
Чапа (малка мотика)Чапо - брана - талишки
ЧАРЧИХР – семе, произход (Пахл) ЧИХР – лице, лъчист, сияещ, външен вид (Пахлави)
Чарвълшебство, магия, омагьосвам, сияние - от Персийски
чарна Санскр. - charu: елегантен, красив
Чарда (стадо)Чарда - талишки
Чашачашака - санскрит
чашаот Санскр. ca&#7779;aka (чашак): чаша, бокал
ЧЕ, КЕЧЕ - that (Пащу); КЕ - that (Дари);
Чедочеда - санскрит
Чекия- в езиците Калаша, Ховар, Нуристани, Хинди-Урду и Пущу Chaku означава ножче. Сравни с българската дума ЧЕКИЯ – малко ножче, най-често сгъваемо ножче.
ЧембасЧУБ и ЧУМБАС. Това е прическа "гола глава с опашка на върха от сплетена коса". При българите и вероятно прабългарите, тя е известна като ЧЕМБАС или ЧУМБАС, докато в Украйна и Южна Русия се нарича ЧУБ. Известно е, че юечжите, съдейки по изображения от Афганистан и от погребенията в Пазирик Тази прическа е типична за българите: Тя се е срещала и при древните руси. По описанието на княз Светослав (разорителят на България) оставено от византийците, той е носел подобна прическа. Чубът-чембас е била характерна и за аланите, а по-късно и при донските казаци, откъдето съвременните руси наричат украйниците хохоли, хохли, т.е. хора с чуб, плитка. По съобщение на Виктор Сарианиди, в Афганистан е открито изображение на кушански аристократ на колесница и с чуб (изображението известно като «Колесницата с крилатите лъвове»). Подобна прическа е широко разпространена сред тохарските държавици в Синцзян, даже в още по-древните времена е посочена като основна за прототохарските племена ди, и от тях е заета при китайците, изповядващи даоизъм, учение възникнало върху митологичните представи на племената ди. Китайците наричат чуба “тянпус”, което е фонетичен вариант на българското чумбас. Това доказва прабългарския произход на названието ЧЕМБАС. При българите чуба (чембаса) се е срещал почти до края на 19 в.
ЧемберЧамбар(греда) - памир.ез.
Чемерстрадание,болест. "чемер" има друго значение - "болест, мъка" и не означава "отрова"! Освен това, названието ЧЕМЕРИКА -отровно биле, буквално съвпада със староиндийското camarika - отровно биле,
Чемерика (вид билка)Чамарика - Санскрит
Чемерика (кукуряк)Чемерук - чеченски
чеп сътрчащ, недоотсечен клон, или част то него. В осетински ?ъерр – сеча, отсичам, кастря.
Чепик / Чепици обувки.най-голяма близост се открива с осетинското ?ъеps – парче кожа.
Чепка – грозд, Чепкам – разнищвам с пръсти. В осетниски, аналогично cupаl – грозд.
ЧервоЧерв - памир.ез.
чердакчартарк - персииски
черта – бягай, махай се. Може да посочим осетинското cyrd, кюрдското celd, талишкото jald, персийското jalt, гилянското j?ld, язгулемското и сариколско jald - бързам. /VS-ETD/ Също в осетински c?rd?g – бодро, бързо. /ОРС/ В чувашки t?аr, *t?эr – стой, спри. /IEE/ Осетинската дума осветява значението на българския диалектен израз “хайде черта” – бягай, махай се. В карачаевобалкарски, се е съхранила като ?аbаr-gъа – бягай.
ЧЕРЧЕВЕ ЧУРЕЧЕ - прозорец (Чуваш.)
ЧЕТАЧИТ - абсолютен интелект, универсално съзнание (Санскр.) ЧИТА - запаметяваща способност на ума (Санскр.)
четвъртъкна Санскр. четири е chatvari
ЧЕТИРИ ЧАТРУ - четри; ЧАТВАРО, ЧАТВАРЕ - четвърти ЧАТУР - четри (Санскрит)ЧАТР - четри (Фарси) ЧАР - четри (Дари)
четирина Санскр.: chatvari
ЧЕШМАТОШМА - течащ (Санскрит) ЧЕШМА (Д, П); ЧОШ – бликам, избликвам (К, Ф, Зазаки)
ЧибаЧиб - памир.ез.
Чигот(меченосец)Чико - голям нож староперсииски
чизми ботуши. В унгарски csizma – ботуши, вероятна българска заемка, в кюрдски ?ekme – ботуши, чоча – цървул, дума-реликт от езика на Алцековите българи. /ВД-БИ/ Връзка с протоиндоирански sc?auhih – обработена кожа и аналогичен произход с чепик, чепици. Според БЕР, думата е турцизъм, защото в турски ?izme – обувка. /ВК-ТРТБ,стр.228/ Ясно е че турската дума е иранска заемка, а унгарският паралел показва предосманско присъствие на думата в български.
чийз – имуществото което невестата носи в новия си дом. В осетински ?ыzg /чызг/ - момиче, невеста, ?ъыndzdzоn – това което получава невестата, ?ыndz?хs?w – свадба. /ОРС/ Също възможна връзка с осетинското ??zg – данък. Осетино-/пра/българска аналогия.
ЧИК–ЧИРИК – звуци от пилеЧИРК – пиле (Пащу)
Чилик - котка-архЧиликка - санскрит
ЧимширЧимшор(талишки)
Чип (нос)Чопак - с заоблена форма - памир.ез.
Чипкам мия. в шугнански ?ap, язгулемски ?apt, белуджи ?od?g, ?w?t, непалски cuthnu – мия, В кховарски chibi – преминавам през водата. /VS-ETD/ 455. читъ, читав – здрав, почитан. П.Добрев открива думата чит – почитай, в прабългарски надпис върху камена плочка, открита край Силистра. Надписът е с гръцки букви: ? ? ?? ? и означава “на Ош урната почитай”. /ПД-СПБ,стр.63/ Широко розпространеният израз “бъди здрав и читав”, т.е. да се съхраниш и запазиш, е израз-билингва, запазил славянското и прабългарското еднозначни понятия. В румънски citov – читав, е старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.125/ Старобългарското чоути означава усещам, чувствам, като в посочените примери. /ММ-РСБД,стр.195/ Етимологически паралели: В осетински cyt, cytoe – почит, c?tt? – готов, здрав, изправен, осетински дигорски cetun, авестийски ci?t, ciё, ce?tana, средноперсийски сyhyn, – отбелязвам, чувствам, възнриемам, в тохарски cetam, cetantse, citt, хотаносакски cetana – душа, мисъл, дух, санскрит ce?taiti, cidi – чувствам, отбелязвам, cayati – уважение. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ Така че читъ е прабългарско понятие, с ясен осетински паралел.
ЧитавЧит - пазя - East Caucasian
Читем - трети месец - старобълг. календарЧития - три - санскрит
ЧИФТДЖОФТ - чифт (Дари, Р)
Чичо Ст.Младенов посочва също съвр.индийско /хинди/ ?a?a – чичо, kaka - вуйчо и чагатайското ci?a – леля, с което свързва българското чичо, смятайки го за прабългарска „тюркска” дума. /СМ-ИБЕ,стр.189-190/ Може да добавим още осетинското tiu – девер, респ. чичо, брат на съпруга, в авестийски tiiriia, пущунски tr?, a-k?, ягнобски ako – чичо, персийски ax?vi, гилянски ax?vi – брат, пущунски taey – доведен брат, хинди-урду t?y? – чичо, вуйчо, персийски k?k? - чичо, в непалски k?ko – по-голям брат, k?ncho – по-малък брат. В кашмирски caca – вуйчо, чичо /брат на бащата/. В белуджи nako – вуйчо.
Чишкам - ходя по нуждаЧиш - пикая - памир.ез.
чобанчабан - тох
Чованчии(ковачи -старобълг)Чаван - ковачи - Дари
човек, ЧавДарна Санскр.: chavi - красив, разкошен, великолепен, блестящ, величествен, нежен; (2) кожа, цвят на кожа, обвивка.
човкачока - пащу
човъркамчоф - памир.ез.
Чогуленкойто предизвиква притеснение, безпокойство..
чомаря сърдя се, начумерен – навъсен, смръщен. /СИ-РРОД,стр.567/ Аналогично в осетински ?em – настроение.
чомпил крив, кривоглед, чомпи – на криво, чоплеза, чеплеза – кривя се, кълча се. /ХХ-РГРВ-ІХ,стр.339/ Използва се в разговорния език, напр.”гледа на чомпи” – т.е. гледа на криво. Етимологични паралели: Аналогично в осетински ?оmpi – крив, ?еmpа – куц, инвалид. /ОРС/ В персийски ?am, пущунски ??pol – крив, кривоглед.
Чоп - хвърлям чопЧуб - памир.ез. Чубе - персииски
ЧопляЧоп - чеша - памир.ез.
Чорапджураб - таджикски
ЧОРБА ШОРВА - супа (Дари,П); ШОРБ – питие, напитка (Фарси);
ЧорлавЧурул - къдрав - дравидски
чохеноконтохче
ЧръвЧарб(пущу)
чувалджувал - таджикски
чувамчув - възприемам - памир.ез.
Чудя се ; Чудакчуда - санскрит
ЧукЧакош(Пущу; Дари)
чукчок(памир.ез.)
ЧукаЦука - връх - Пащу
ЧУКАМ ЧУКОМ - чукам (Дари)
чукар, чукари безлюдно, планинско място, респ. връх. Може да посочим сходните санскрит sikhara, siras – планински връх, глава, връх. Също в коми ?urk, ?ukar – връх, високо място.
ЧУПКА ЧУПУ, ЧУПНИ - бяг (Чуваш.) ЧУПАКАН - бегач (Чуваш.)
ЧупяШоп - памир.ез.
Чурка – чочурвиж Шурти
чучело плашило, кукла. Еднозначно в осетински ?u?ыl, но се среща и в руски. /ОРС/ Според Фасмер, произхода на руското чуча, чучело – плашило е неясно. Липсват други славянски аналогии/ явно българскта не му е известна/.. Тази специфична българска дума, може да се свърже с памирското ?u?a – малък. /ПД-ЕАКБ,стр.86/ В ягнобски ?uj'a, кюрдски ???ik, сариколски ?aqo – дете. /VS-ETD/Но откриваме интересен угрофински аналог, протоформата *c??c??, лапландсдки ?ie??e, марийски c??c?a?, хантски sesэ? - капан, примка за птици. /UE/ А ролята на чучелото, респ.славянския аналог на думата – плашило, е да плаши птиците, от градината. Виждаме семантично развитие на тази угрофинска дума в българския и осетинския език. Друга възможност е връзка с чувашкото ?e?e – играчка, кукла. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.402/
Чучна (седна)Чучча - сядам - чеченски
чуш специфична българска дума, с която се подкарва магаре. Показва ясни ирански паралели. В пущунски ?ust, персийски ?оst?, таджикски, шугнански ?ust, ягнобски, персийски ?aspon, сариколски ?apsun – бързо, от същия корен в латински cito, английски quick - бърз. /VS-ETD/ Явно чуш е означавало бързо.
чушкачушка - пущу
Чушкаот "ЧУКАМ", плод на растение за СЧУКВАНЕ, натрошаване, оттам червеният пипер като подправка е добит от изсушения плод на растението Капсикум, донесено от Америка. Капсикум е латинското название, в простонародния турски Капсикум е станало Капия, затова се използват и двете думи в български - Пипер и Капия, а плодът на растението е Чушка.
ШАВАШАВА - кара/гони напред, движи се ШАВАЙТЕ – той кара/се движи/гони - авестииски
шавам движа се. Глаголът zav, zava, shavati – движа се, който е разпространен в нуристанските диалекти се смята за типично ирански (Linguistic Survey of India, Vol-X, p.455-56,468,474,476,500, Dr G.A.Grierson). В санскрит cyavati, авестийски sauuaiti, ?avait?, пехлеви shaw?n, shaw, согдийски ?w`, осетински cыu?n, ягнобски ?ow, пущунски ?wel, талишки ?o, шугнански sаw, искашимски shu, shuai, гилянски ?oon, сариколски so – движа се. /ИС-ПРС/ Идентично в чувашки ?u, ?av, ?avan – движа се, шмугвам се. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.460/ В искашимски showal, shэwal – път. В кховарски sawz – бодър. /IED/
шавамна Санскр.: savati (савати) - движа, отивам, http://spokensanskrit.org/
шавар блатно растение, папур. /СИ-РРОД,стр.571/ Думата е с ясен ирански произход, в осетински suar, кюрдски ?ivоl, персийски s?sar, ?afrista, пущунски shar, шугнански ?abar, язгулемски ?ebar, санскрит sarah, пракрит sara, хинди sar – тръстика. /VS-ETD/
ШадраванШадраван - персииски
шал треска, зачервяване на кожата. В диалекта от с.Самуилово /Старозагорско/, по данни на доц. И.Т.Иванов, думата означава зачервен, зачервяване на кожата от шарка. Етимологически паралели: В персийски и шугнански ?ala, памирски ?alе, гилянски ?ol?, чувашки s?olъm, тох/б/ s?ollye – пламък, угрофински *s?ala – светкавица. /VS-ETD/ В тох./б/ saiwe – треска, болка, зачервяване на кожата, salpi – пламък, също и чувство за изгаряне на тялото. /DA-DT-b/
ШаманСаман - певец - санскрит
шантав – луд, глупав. Аналогично в осетински sоnt – глупав, глупак. 467. шега – закачка, надсмиване, „майтап”,чувашкото ?uha, ?oha – веселие, шега, пущунското ?oh, ?аd, средноперсийското ?uh – шега. Също в осетински хъаzt, хъ?ldz?g?j, кюрдски ?a, персийски shokhi, ?ad, талишки ?o, язгулемски sox, кашмирски sh?ga, sh?g?j?, хинди-урду istehz?, белуджи ?ytr
Шара ; ШираСира - шара - памир.ез.
ШаренОт древнобългарската дума Шар, Шаръчий
Шарка От древнобългарската дума Шар, Шаръчий
ШатраSh?ithra – място за живеене, жилище, селище. (авестийски).Шатра – санскрит= жилище.
Шахан Великолепен (шах-цар перс.)
ШаякШай; Шой - Памир.ез/ Пащу
Шевар (вид растение)чебар - същото растение - памир.ез.
ШегорШег - бик - памирски
шейка гвоздей. Може да го свържем с осетинското stivz – пирон, сходно с немското stift – пирон. Абаев го посочва като древен алано-германски паралел. /ВА-СЕИ,стр.11/ Но осетинската дума е идентична със согдийското ?nx, древноиндийското sankuh – гвоздей. В кумански ?ege – гвоздей. /ПРС/ В чувашки ?ejka – гвоздей, еднозначно с български. В угрофинските езици, във фински s?nki, лапландски sagg?, марийски ???ge, ?э – гвоздей. В тунгусоманчжурски *?o?k? – клюн, корейски *?э? – длето. Също в дравидски *??n? - длето. Думата шейка е от прабългарски произход, предвид точната санскрито-чувашко-угрофинска аналогия, а коренът е ностратически. 469. шепа – длан. В санскрит s?apha?, протоиндоирански sc?apha, авестийски safa, хотаносакски saha, осетински s?ft?g, dz?mby, ?аеmb, пущунски swa, ?amba – лапа, копито. /L-IAIL/,/VS-ETD/ Индоирански произход.
ШЕЙНАШЕНА – плавам, нося се, управление, сал (Фарси)
шенвесел, свеж, бодър, хубав, добър, приятен - от дакотракийски общ с протогермански, шен влиза в персийски по времето след завоеванието на Александър, след 4-5 века остава в сасанидския персийски като шен и шенлик - веселие, фестивал, оттам е заето в азърбайджански и турски; в съвременния немски се развива като шон (данке шон), в английски шайн (шайнинг лайк а даймонд - блести като диамант), в старопруски формата е била шен, точно както е била в дакотракийски и вероятно македонски, тоест Дакия - Тракия - Македония - това е бил един народ с един език.
ШепаЧиб - обхващам (East Caucasian)
шептяна Санскр. - japati
шестна Санскр.: shash; шести - shashtha, shashthaka
Шест(Шехт) – древнобългарски – шехтем(шести); персийски – шеш; кюрдски – шеш; дари – шаш.
ШетамШотка - работа - памир.ез.
ШЕТНЯ ВЪРШАШЯОТХНАВАРЕЗА - правя неща, действам - авестииски
Шибам ШибалкаШиб - бия - Талишки
шивачна Санскр.: siva (изг. се сива), sivaka, http://spokensanskrit.org/
шиле – едногодишно агне. П.Добрев посочва шумерското sila – агне. /ПД-ЕАКБ,стр.139/ Също в чеченски ?ij, ингушки ?uj – овца, лазки s`i – едногодишно агне, лезгински sam-jaal, табасарански sum-ag, агулски sem – агне, по-голямо от 6 месеца, абхазки a-sэ-s, абазки sэ-s, кабардински s?эna – агне. В бурушаски ha?lkit, e?lgit – едногодишно козле. В осетински ?ыsыl – малък. /ОРС/ Българската дума е от прабългарски произход, кавказка заемка.
Шилопроизводно на Сила - S?ra - сила, мощ, копие - авестииски
Шина (клин)Шино - памир.ез.
Шиндрена къща(тетевенско)Шигдр - кула - Пущу
ШипкаШипк - клонче - Талишки
ШишеШише(пащу), Шиша(дари)
Шишман"Сладкия" - прозвище, Иван Шишман - Иван Сладкия или Иван Сладки (подобно на Филип Хубави), от S&#252;&#223;mann (Sue&#223;mann), немски, със значение "Сладък мъж", срв. англ. фамилии със същото значение Susman и Sussmann, както и ашкенази фамилиите S&#252;ssmann, Suzman.
ШКЕМБЕШЕКАМБА – корем (Д) ШЕКАМБЕ – корем (Пащу)
Шлемчарма (кожен шлем) - санскрит
ШмекерШмак - демон - персииски
шол типична българска дума, означаваща обезкостено месо. П.Добрев посочва язгулемското sэlэk – мек и марийското шол – месо. /ПД-ЕАКБ,стр.140/ В арменски ?alil, тох./а/ swal. Българското шол е с предосмански тохаро-угорски произход.
шопар кастрирано мъжко прасе за угояване. Аналогично в чувашки ?ep – хубав, дебел. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.545/ от един корен с тохарското tsopats – дебел. /VS-ETD/ П.Добрев предлага аналогия с кавказкото абазинско шупара – дебел. /ПД-ЕАКБ,стр.140/ В осетински tыppыr – дебел. Смятам че тохаро-осетниската етимология за много по-вероятна, предвид кавказката форма която най-вероятно е аланизъм, демонстриращ прехода тыппар-шупар.
Шопур – чешмавиж Шурти
ШПИОНИНСПАС, СПАШУ - perceive, възприемам, разбирам, схващам, долавям, усещам, виждам, забелязвам СПАШУШ - око (Стар.иран.)
ШубеШубкхе - съмнение, разколебание - талишки
ШугавШуга - пущу
шуле, шольо по-малък брат, респ. слуга, чирак, помощник, чоле - момченце. А.Селишчев посочва албанското ?u?a – момче, слуга, което е заемка от разпрастраненото в българските македонски говори шуле, шуло, шулко – момче, в пр.смисъл слуга. /АС-СНА,стр.144/ В чувашки ?аlаm, марийски ?oljo - по-малък брат. /ВК-ПЧН,стр.200/ Най-близко до българското понятие стои кховарското s`uli – брат по кръв, сънародник, земляк, пущунското sakah - брат, палийското s?laka, маратхи ??laka – девер, производни на протоиндоиранското *sva-kuliya - родственик. Ст.Младенов свързва шуле със старобългарското шоуръ – брат на съпруга и го извежда от еднозначното санскритско sy?la-h.
шумшум
шума гора. Среща се още в сърбохърватски шума, словенски ?u?mа, старочешки ?umа – гора. Според Фасмер се касае за звукоподражателна етимология, от шум – шумящи листа. Но откриваме други етимологични паралели: В тох./б/ s?m, в тох./а/ stam – дърво, гора. /DA-DT-b/ В санскритски sthaman, sakhin – ствол, стебло, дънер, дърво. /VS-ETD/ В кховарски c`um – борова гора, пущунски swadzem – гора. По ирония на съдбата историческата област Шумадия, сърцето на Сърбия, носи име оставено и от българите, свързано с гористия характер на терена. В средните векове тази територия е била част от българското етническо пространство и западните пътешественици са я наричали Silva Bulgarika – “българската гора”. От този корен са топонимите Шумен, Шумнатица,Шуманай.
ШундаШунда - Пущу
шундана Санскр.: shunda - проститутка, http://spokensanskrit.org/
Шупла- в осетинския език има думата СЬIПА – тръбичка
Шурейшвашурья - санскрит
Шурти – течеСанскрит - КСАРА (вода, мия с вода) и САРА (поток, река, ручей, тека). ШЕРТЕ -при воденица, дървено каналче за вода, улей - италианска дума наследена от Алцековите българи, ШУРТИ (глагол) - водата излиза като струя,
ШутШут - пущу
шушти, шуштябългарска диалектна дума /Хасковско/, означаваща боклуци, отпадъци, мръсотия. Неочакван паралел изясняващ произхода и е разчетената от П.Добрев в рунически надпис от Мурфатлар, прабългарска дума шуште, със значение чистя, почиствам. Той я свързва осетинското и талишко ?uste – почиствам. /ПД-ЗФ,стр.87/ Виж също осетниското ?ъizi – мръсотия. /ОРС/ В кюрдски ???tin, персийски ?ost?n, гилянски ?ost?n, белуджи shustha – измивам се.
шушукам говоря тихо, за да не ме чуят, шушу-мушу – тайни приказки, сплетничене, заговор. Думата показва пряк паралел с осетинското sus?g – тайна, секретност, заговор и израза susu-busu – аналогичен по значение на нашето шушу-мушу
шът пази тишина. В тох./б/ s??te, s?te – тишина, stin?sk - безшумен. /DA-DT-b/ В санскрит cirah, авестийски ??i?ta, ?ata, ?yata, согдийски ?`t, осетински anc?yun, ликийски tezi, арменски han-g?im – тишина. В искашимски sada - шум. /IED/ В осетински sus, ягнобски ?uk, шугнански ??v, сариколски ?uv – пази тишина. /VS-ETD/ Българското шът, показва ясен паралел със согдийски и тохарски.
шътна, изшъткам отстранявам, изгонвам. В староиндийски cyuta?, авестийски ?ya??nan, съвр.персийски usiyavam, осетински c?w – гоня, тръгвам веднага, в санскритски ?ata означава заточение. /СД-ПМ/ В арменски ?hu, тох./б/ s?? – незабавно привеждам в движение
ЩА – искамУЩА – нещата които искаш, щастие, късмет, успех, здраве
ЩАСТИЕШАИЩА – щастие, радост ИСТА - indicates superlative ШИЯТА - щастие (СтПер.)
ще, ше частица за бъдеще време. Среща се само в българския език. П.Добрев открива подобен механизъм в дардските езици. /ПД-ЕАКБ,стр.140/ В тох./б/ ste – да бъде, нека, пущунски shta, sta, искашимски shu, шугнански shoh, йидга shuah, персийски shudan, осетински st?u – после, след това, в бъдеще. /IED/ От всички индоевропейски примери на това основно понятие, тохарската, иранските и осетинската форми са еднакви или сходни с българската!
щеркольо
щерка, керкадъщеря. Според Ст.Младенов щерка, черка, произлизат от дъщеря, чрез изкуствено фрагментиране на думата дъ+щер/к/а. /СМ-ИБЕ,стр.189/ Етимологичните паралели показват друг произход. В чувашки her, x?r – дъщеря, скмята се за аналог на общотюркското *kъz – дъщеря, но е по-близо до тох./а/ ck?cer, тох./б/ tk?cer-дъщеря. В санскрит duhita?r, авестийски du?dar, староперсийски duht, duxtar, хотаносакски dutar, арменски dowstr, осетински xodygd, ягнобски duxtar, кюрдски d?xtman, съвр.персийски doxt?r, памирски duxtar, гилянски duxt?r, сариколски dogd – дъщеря. /VS-ETD/ В осетински ?ыzg /чызг/ - момиче, невеста, дъщеря, показва пряк паралел с тохарските и чувашката форма. Наблюдаваме по-далечен паралел и с осетниското xo, в дигорски хуr?, таджикски хохаr, кюрдски хоh/хоаr, ягнобски хоr, протоирански *hwahar. – сестра.
ЩернаШторн - кюрдски
ЩирСтир - памир.ез.
ЩракамЩрак - пущу
ЩурСтор - пущу
ЩурецЩур - памир.ез.
щъкам движа се бавно, вървя, шатити – ситня, куцам, старобългарска дума, заета в унгарски като s?nta – куц и в албански като, ?tek, ?tegu – вървя, преминавам, пътувам. /БЦ-ИБЕ-2,стр.172/,/IEE/ Според Фасмер и Брюкнер, руското сигать и белоруски сiгьць – скачам, са древноирански заемки. В тох./б/ sik – крачка. /DA-DT-b/ В чувашки sik – скок, също се свърза като изходно за руските понятия. В авестийски sac, ??ti,средноперсийски sc, sаz, партянски s`x – преминавам, крача, согдийски s`, /s`t/ - в течение на деня /представа за време, /, съвр.персийски ??d, памирските /вахански, искашимски, сангличи/ ?ыxs, ?ыxt, ?ыxsovd, ?iks, язгулемски ?od, пущунски saj, старонемски schehen – бягям, вървя. /Ch-DIV/ Виждаме безусловна тохаро-иранска етимология за щъкам и иранска за шатити.
ЪгълАнтара - вътре - ст.перс.
юда митологична, зла сила. От славянските езици се среща единствено в руски, в словосъчетанията, „чудо-юдо богатыри, чудо-юдо рыба-кит, чудо-юдо маханная губа”. Фасмер го свързва с римувано подражаване на чудо, или от литовското jauda? – изкушение. /IEE/ Но в български значението е зъл демон и показва преки паралели със староперсийски yaudat?y – тревога, в осетински ud, ягнобски *wat, пущунски uda, щугнански voyd, язгулемски woyt, сариколски voyd – дух, митична сила
юнак силен човек, герой. На пръв поглед думата е славянска, от юнный – млад, но се оказва че не е така. В чувашки откриваме ??n, марийски ??n – бодър, здрав, силен, способен. Но в тох. /а/ wa?i – боря се, побеждавам, желая, заповядвам, в осетински u?ndоn – смелост, победа, авестийски van, vana?t – победоносен, утвърждаващ, процъвтяващ, средноперсийски wjn`r, winar, winrg – порядък, процъфтяване, winner – заповядващ, победоносен, партянски hwnr, съвр.персийски hunar, парачи nar, nar? - способност, вахански wыnыar – устойчив, силен, санскрит va?nats, vanati, авестийски vanaiti, vantor, vanaiti, староперсийски vantan, *vanat – желая, стремя се, искам, боря се, заповядвам, владея. /P-IEW/. Така че юнак показва източни индоирано-тохарски паралели. 485. яд – гняв. В славянските езици, яди има съвсем друго значение – отрова. Б.Цонев посочва че то се е загубило твърде рано, в началото на 20 в. яд – като отрова се е срещало само в някои народни песни. /БЦ-ИБЕ-1,стр.108/ В надпис от Пантикапей, Латишев посочва аланското име ??, /Йодас/ което е производно на авестийското aspayao?a, согдийското ywdrzmk-/yodrazmag – борец, борещ се, осетински fyd – сърдит, гневен, ядосан. В санскрит ud-y?dhati, ya-yan, авестийски yateiti, y?idyeinti, общоирански y?ti, hiaudu, хотаносакски juv, белуджи j? – борба, стремеж. /L-IAIL/ В тох./б/ y?t, в тох./а/ yutk, тох./а,б/ yuk – боря се воювам. /P-IEW/ Думата е от един и същ корен с wetau – войн. В ирландски ?ad – ревност, euchd, ?cht – битка, войнски подвиг.
яаожаоаяожааж
ЯвашЯваш - бавно - персииски
Явлениеява - санскрит
Яга, баба Ягана Санскр.: yaga - жертвоприношение, пожертване, http://spokensanskrit.org
Ядавестийски - иада.
яденеот Санскр. - adana
ядец нецензурен знак с ръка, като палецът се поставя между показалеца и средния пръст, смисловото значение е женски полов орган, клитор, вулва. Вероятна етимология от протоиндоиранското jadas, авестийското zadah – вулва, протоиндоиранското *jatta, jarta – козина, човешко телесно окосмяване.
ядецподгърлената кост при птиците
Яздяасу - кон - санскрит
ЯЗОВИР ЯЗ – аз, личен; + ВАИРИ – езеро; - авестииски
яйнаяйна
яксилен. В тох./б/ yask – сила, yok, yuk – побеждавам, в тох./а/ yok, yuk – сила. Покорни го сравнява със старобългарското якъ – силен, имащо аналогии само в сръбски и руското диалектно яглы – силен.
яко, яко дим – като, като дим. В тох./б/ yak, yaka – все още, като. Сравни с руското якоби – като. В татарски ja, jaki, jais? – като, вероятно е тохарска заемка. /РТС/
ямна Санскр.: jamati, http://spokensanskrit.org/
ямболямбол
ЯСНОЯСНА, АСНА - здрав, жизнен, решителен, твърд, естествен, благороден, прекрасен, велик - авестииски
ято група, общност от живи същества, птици. Думата не е славянска по произход, в тохарски /б/ ?ti – отрасъл, поколение, хотаносакски janto - човек
яхамна Санскр.: vahati, http://spokensanskrit.org/
ЯхърАкхар - персииски
яхъраяхъра
http://samoistina.com/
Списък изготвен от сайта България е жива
Списък изготвен от сайта Национална Идея
Книгата на Петър Добрев - езика на древните българи
Паралели между Български и Пущу
Български стари и диалектни думи